Победата на Григор Димитров в Лондон хвърли в еуфория цяла България и най вече родния му град Хасково. Празненствата в чест на победата продължиха до ранни зори. Градът прекара една щастлива безсънна нощ за пръв път от „американското лято“ през 1994 година, когато всички се радвахме на победите на националите ни по футбол. Най-щастливият човек в Хасково тези дни е Йордан Йорданов, президентът на клуба, в който Гришо е картотекиран като играч под номер 1.

- Какво е усещането, г-н Йорданов, да сте президент на клуба, чийто играч е шампионът от Лондон Григор Димитров?
- Усещането е невероятно. Това е най-великият ден в историята на тениса в Хасково. Григор за нас винаги е бил номер едно. Ние го носим в сърцата си. Но сега показа колко е голям, колко е израснал като състезател, колко се е развил талантът му пред целия свят. Радвам се, искрен съм. Усмивката не слиза от лицето му, защо-то аз винаги съм вярвал в Григор. Очаквах този миг и той дойде в Лондон...

- От кога познавате Григор?
- Откакто се е родил. С родителите му ме свързва дългогодишно приятелство. Много сме близки още от младежките си години. Заедно започнахме да играем тенис. Още когато беше пеленаче, Григор беше на трибуните. Оставаха го там, за да можем да играем тенис. Когато ревнеше, прекъсвахме играта, за да може майка му да отиде да го успокои. Сега си спомням с умиление тези години. Даже преди един от големите му турнири в Ротердам попитах майка му Мария: „Ти помниш ли, като го оставяше на трибуната в пелени? Като се разплачеше, мъжете ти се карахме, че ни пречи да играем? А сега отиваме да го гледаме срещу Дел Потро“.

- Наистина ли Григор е от бебе на корта?
- Григор проходи на кортовете. В буквалния смисъл на думата. Подпираше се с ракета, когато правеше първите си стъпки. Това е факт от живота му. Не е разкрасена биография на една вече световна звезда, както сме свикнали да казваме.

- Изживявали ли сте друг път подобна радост?
- Да, за щастие аз познавам Григор от малък. Той израсна пред очите ми като състезател. Съпреживявал съм много пъти неговите успехи, плакал съм при загубите му. Но това е неизбежно в спорта. В големия спорт, от който Григор е вече част.

- Коя според вас е най-важната му победа? Повратната точка в кариерата му?
- За мен това е титлата му в Москва. Преди 11 години, през 2006 година. Тогава аз още живеех в руската столица. С баща му ми гостуваха. Много важна беше тази европейска титла. Тогава за пръв път плаках от радост за Григор. Беше велик момент, като и сега след Лондон. Но тогава беше в друго измерение. Тогава Григор направи първата си заявка, че ще има тази бляскава кариера, това негово развитие, което радва цяла България. След това вече дойдоха „Уимбълдън“, САЩ, Австралия... Много звездни мигове има. Дано Григор да продължи така. Да ни дава поводи за гордост. Иска ми се да има още много пъти, когато да плача от радост заради победи на Григор.

- Не се ли получава един парадокс - Григор и неговите победи обединяват нацията, а в родния му град има два тенис клуба?
- Отношенията между двата клуба са много коректни, много приятелски. Особено сега, след огромната радост от победата в Лондон. Ние имам една цел. Да откриваме деца за тениса. Да ги тренираме, за да може от тях да израснат добри играчи. И от тези добри играчи да се създадат истински победители. Бъдещите шампиони. Ние гледаме в една посока и си помагаме. Ползваме си взаимно базите. Всичко е в името на децата.

- Колко деца тренират в двата клуба в Хасково?
- Над 200. В нашия клуб са 146 деца. В другия са над 80.

- Казахте, че базата не стига. Колко корта има в Хасково?
- Разполагаме общо двата клуба с 12 червени корта. С един хард корт с твърда настилка. Имаме един детски корт на трева и само два закрити корта. Нашият клуб ползва и спортната зала „Спартак“. На закритото игрище за хандбал се играе тенис. Както и в момента. Освен това сме се договорили с училище „Васил Левски“ да ползваме и тяхната зала през зимата. Там тренират най-малките деца.

- Колко малки са най-малките?
- Тригодишни са. Разбира се, на такава възраст ние им правим по-скоро спортна анимация. Но те свикват с игрищата. С топките, с ракетите.

- Значи вървят по пътя на Григор от най-малки на корта?
- Да, това е пътят. Още повече - Григор е едно огромно вдъхновение за тези деца. Те имат живия пример. Чувстват се свързани с него. Имитират го, вървят като него. Това е прекрасно. Те имат самочувствието, че са от Хасково. От школата, която е създала Григор Димитров. Това е много важно за духа им. За шампионския им манталитет, за духа на победители. Защото не можеш да успееш, ако не си повярваш.

- Имате ли талантливи деца, виждате ли бъдещи шампиони, които да продължат славната традиция на хасковския тенис?
- Имаме и сме много горди и щастливи с тях. Мога да изброя много имена, но за да не обидя някого, ще кажа само тези на нашите шампиони. При нас тренира Адриано Дженев, който е шампион при децата до 12 години. Лили Димова също има титла при девойките до 14 години. Тя вече е на 15 и се състезава при по-големите. Имаме много талантливи деца. Имаме и едно момиче от Русия, което буквално се пресели в Хасково, за да тренира тук. Соня Крищенко, на 12 години е.

- Значи вече може да се говори за академия за таланти в Хасково?
- Академията е още само мечта. Имаме талантливи деца, идват при нас от Стара Загора, от Кърджали, от другите градове в Хасковска област. Аз имам частен бизнес от 1990 г. Повечето ми партньори зад граница са от Русия и бившите съветски републики. Работим по въпроса да дойдат още деца от Русия, от Беларус. Но ще ни трябва база, спешно ни трябват още закрити игрища. Иначе няма да можем да се развиваме. Ако децата дойдат, ако има кой да ги учи, а няма къде да тренират. Ще бъде жалко.

- Колко още закрити корта са ви нужни?
- Трябва ни спешно още една зала с поне 4 корта. Но това няма да може да стане без подкрепа от страна на държавата, на спортното министерство. Ако ни помогнат с терен, ще намерим спонсори, които да ги построят тези закрити игрища. Не е лесно, но съм сигурен, че с малко подкрепа ще успеем.

Божидар Събев, в. "Телеграф"

Форум - Дискусия на живо