По време на карантинта ви представихме част от материалите, които подготвихме с някои от най-добрите ни български играчи, а сега в хода на следващите две седмици ще ви запознаем и с другите взети от нас интервюта от топ българските тенисисти. Днес в нашата рубрика "Звездите на българския тенис" наред да вземе участие е чаровната Юлия Стаматова, която е една от най-успешните ни състезателки на сингъл и на двойки през последните години.

Юлия е дъщеря на дългогодишния ни състезател за Купа "Дейвис" Юлиян Стаматова и тенисът е бил част нейния живот от най-ранна детска възраст. Тя е родена в Инсбрук, Австрия, но играе за България и може да се похвали с достигане до номер 451 в световната ранглиста поединично, както и спечелването на два трофея. На двойки пък нейните титли са цели 11 на брой, което показва колко комплексна тенисистка е тя, а освен това е и категорично сред най-красивите състезателки на корта.

Ето и какво каза и самата Юлия специално за нас:

 Кога започна да играеш тенис?

- Израснала съм в един от най-големите тенис клубове в Австрия. Запознах се с този спорт покрай баща ми, който по това време беше треньор на Силвия Плишке, която достигна до номер 27 в световната ранглиста. Още като много малка седях и гледах тренировките на по-големите с удоволствие, макар да съм била едва на 5-6 години. Още на 10-годишна възраст станах шампионка на Австия до 12 години и спечелих множество девически турнири, което ми помогна да станах номер 1 в ранглистата на Австрия, а така и поех по този път.

Кога твърдо реши да се занимаваш професионално с този спорт и имала ли си желание за развитие в друго направление?

- Винаги съм знаела, че искам да се занимавам професионално с този спорт. Смятам също, че образованието в различните етапи от живота е нещо много важно. 

 Имаш ли примери за подражание в спорта и ако да, кои са те?

 - Определено бих отличила Щефи Граф, Джокович, Надал и Федерер. Легендите са хората, които най-много ме вдъхновяват, както и Луси Сафарова, защото играе с лявата ръка като мен.

Баща ти Юлиян Стаматов е един от най-успешните български състезатели в историята. Носи ли това някакво допълнително наппрежение у теб или пък го възприемаш за положително обстоятелство, тъй като можеш да черпиш от неговия опит?

 - Много се радвам, че баща ми е мой треньор, той също така е и идол за мен. Минал е през всякакви нива в тенис света и има дългогодишен опит, който се радвам, че може да ми предаде. Той ме е научил на абсолютно всичко в този спорт и сме страхотен отбор. Не изпитвам напрежение, а се гордея, че сме такъв сплотен екип. С него се подготвям между турнирите и понякога пътуваме заедно, друг път съм сама, а в някои случаи съм с моята майка.

 Какво е най-ценното нещо, което той някога те е посъветвал?

 - Той ми дава постоянно съвети. Винаги работим и подобряваме нещо с него. Благодарна съм за техниката, на която ме е научил. Това е един от най важнте компоненти в тениса, както и много други аспекти, които не отстъпват по значение. Наистина няма да ми стигне едно интервю, за да ви споделя всичко, което ме е посъветвал и ми е показал през времето.

Кой е моментът, с който най-много се гордееш в кариерата си и коя победа можеш да считаш за най-значимата ти такава?

- През 2015-а година спечелих първата си професионална титла на сингъл. До момента имам 11 титли на двойки, всички спечелени с различни партньорки, а миналата година изиграх 10 поредни мача в две последователни седмици и се прибрах с един трофей и също така достигнах до още един финал. Гордея се с тези резултати и искам да ги пренеса на по-големите турнири. Тази година започна прекрасно за мен, играх осми финал в кариерата си на сингъл, след като попаднах в основната схема като една от последните. Всички мачове, които спечелих бяха срещу състезателки, които са пред мен в ранглистата. Освен това имам и отделни победи срещу наистина първокласни тенисистки, които са важни за развитието на един играч.

Животът на професионалния тенисист е изпълнен с пътувания, което е предпоставка за приключения. Спомняш ли си някоя по-интересна случка?

 - Приключения имаше още в юношеството. Спомням си, че когато бях на 15 години трябваше да участвам на Мастърса на Тенис Европа, където играят само осемте най-силни състезателки на моята възраст и традиционно се провеждаше в Италия. Веднага след това бях записана за ITF турнир до 18 години на хърватски остров. Баща ми ме чакаше на полусъединител да свърша мача си в Италия, за да вземем ферибот до този остров. Пристигнахме на пристанището, когато фериботът точно тръгна. Следващият беше след 3 часа, а в същия ден трябваше да изиграя първия си мач от тази надпревара. Противничката ми не пожела да изиграем по-късно срещата, въпреки че главният съдия го позволи. Месец след това започнах да вземам участие професионални турнири и веднага напреднах в класацията, което ме отдели завинаги от надпреварите за девойки. Благодарна съм, че чрез тениса мога да видя красотата на света, в който живеем.

В края на миналия сезон съумя да се класираш за два поредни финала на ITF надпревари и дори спечели един от тях. Мислиш ли, че в момента играеш най-добрия си тенис в живота?

Категорично мисля, че физически и психически сега се чувствам най добре подготвена. Явно е дошло моето време и съм събрала достатъчно опит. 

 Успяваше ли да поддържаш някаква форма в този тежък период на пандемия и как оползотвори отворилото ти се свободно време?

- След като последните 5 месеца за мен и на сингъл и на двойки ca най-успешните като последователност от спечелени мачове, а годината ми започна с финал и полуфинал, честно казано не можах да повярвам, че това се случва в момента из света. Да сме търпеливи в момента е най-важното. Аз съм много позитивен човек, а здравето е най-важното и се надявам тази тежка ситуация за всички хора по света да мине с колкото се може по-малко жертви. Упражненията вкъщи са в рутината ми, с която поддържам формата си. Занимавам се в момента и със следването си. Надявам се всички останали хора да останат разумни и да се пазят.

Какви са личните ти цели, които ще преследваш  в дългосрочен план?

- Нашият спорт е свързан с много пъувания. Първата цел е да мога да се придвижвам безпрепятствено към различние турнири, което ще стане щом глобалната обстановка се нормализира. Всеки спортист се стреми да върви напред и нагоре, но всеки от нас също така има и свой собствен път, който да извърви.

Благодарим на Юлия Стаматова за това интервю!

Форум - Дискусия на живо