Към края на разговора си с Роджър Федерер по-рано през този месец, в малка трапезария, която беше отделена за нас извън лобито на Mount Stephen Hotel в Монреал, го попитах дали е успял да хване финалните кошмарни секунди на забележителната кариера на Юсейн Болт на 100 метра два дни по-рано на World Track & Field Championships. Болт завърши на разочароващата трета позиция, зад неговия дългогодишен съперник Джъстин Гатлин а друг американски спринтьор Крисчън Колман. „Исках, но не успях,“ отговори Федерер. „Така че успях да го гледам, докато даваха акцентите.“

„Какво си помисли?“, попитах го аз.

„Е, беше може би малко жалко, че не спечели,“ като Федерер нарече Болт най-великия на всички времена. „Но в същото време, това не променя нищо според мен. Далеч съм от мисълта, че трябва да завършиш своята кариера като вълшебна приказка. Всички искат това (най-вече пресата) и когато не се случи, следва: „О, боже мой! Вълшебната приказка не се случи!“ За мен, да, щеше да бъде хубаво, но по този начин също е добре.“

Следващият ден Федерер щеше да стане на 36. За неговите фенове (почти всеки, който някога го е виждал да удря топка) 2017 е точно като вълшебна приказка. Въпреки че, той е почти половин десетилетие по-възрастен от годините, на които Болт се отказа, Маестрото преживява късен ренесанс, което е рядкост за всеки спорт.

След шест месеца пауза през 2016, за да лекува своето коляно, той пристигна в Мелбърн през януари за Australian Open, изигравайки само един турнир преди това. Впоследствие успя да спечели своята първа титла от Големия Шлем от 2012 г., побеждавайки своя най-голям съперник Рафаел Надал във финала. Той победи Надал дори още по-категорично в Индиън Уелс и Маями, доказвайки че победата му на Australian Open не е просто щастлива случайност. Той отново повтори паузата от миналата година, като този път пропусна целия клей сезон преди да се върне отново и да спечели рекордната си осма титла от Уимбълдън (и неговата 19 - та) без да загуби сет.

Коментатори и специалисти като Род Лейвър, Матс Виландер, Брад Гилбърт вярват, че Федерер играе най-добрия тенис в живота си. Когато US Open започне тази седмица, той ще бъде фаворитизиран (въпреки че изпитваше болки в гърба си и загуби финал на подгряващия турнир в Монреал) за спечелването на трета мейджър титла за годината, нещо което постигна, когато беше на 26.

Да си припомним: Андре Агаси спечели своята последна голяма титла на 32, Лейвър и Пийт Сампрас на 31, а Джон МакЕнроу и Бьорн Борг на 25. Когато Федерер триумфира на Уимбълдън през юли, той стана най-възрастния шампион на състезанието в Лондон за Откритата ера (която започва през 1968), и най – възрастният, който печели даден турнир от Шлема изобщо след триумфа на Кен Розуел на Australian Open през 1972 г.

Двадесетгодишната кариера на швейцареца в момента следва необикновен път на обърната парабола: два периода, в които бе непобедим и един седемгодишен, в който не бе на очакваното ниво. През негово първо процъфтяване, от 2003 до 2010, той печели Уимбълдън 6 пъти (5 поред), 5 пъти US Open (всичките поред), четири пъти Australian Open и една титла от "Ролан Гарос". (През същия период, той игра 10 поредни финала и 23 поредни полуфинала от големия Шлем, рекорди, които едва ли ще бъдат подобрени).

Но след неговия триумф над Анди Мъри на финала на Australian Open през 2010, неговата доминация в турнирите от Шлема, изчезна. Между 29 и 35 години, той спечели само една титла от турнирите от Големия Шлем. В този случай той отново надигра Мъри на Уимбълдън през 2012. Тогава при условия напълно подходящи за играта му, след като покривът беше затворен в третия сет.

Въпреки че продължаваше да постига епизодични финали и полуфинали, всички знаци индикираха, че постепенно се подчинява на законите важащи за всеки, дори суперзвездите. А такива са годините, контузиите, болката след тежки поражения. Но докато света имаше съмнение, че Федерер е приключил, самият Федерер мисляше по друг начин и тайно правеше планове за завръщането си.

Няколко часа, след като говорих с Федерер в неговия хотел, го наблюдавах да тренира със световния №13 Давид Гофен по време на Rogers Cup в Канада. Двама бодигарда охраняваха заниманието, което привлече погледите на вероятно около 500 фенове. По много начини да наблюдаваш тренировка на Федерер се доближава до това да го следиш при състезателни условия. Чиста игра и грациозни движения.

"Винаги казвам на хората едно. Когато гледате Федерер, не мислете само за видяното по време на точката. Гледайте го и какво прави между разиграванията. Той винаги отиграва още топка след края на размяната или тренира с движение само във въздуха. В тези случаи той прави някоя невероятна къса топка или подава топката на децата при пропуснат сервис с точност до милиметри. Никой друг не прави това. Никой не го е правил, а той продължава. И то независимо дали става въпрос за финал на Уимбълдън. Той се наслаждава от играта," анализира и Матс Виландер.

Подобно мнение споделя и друг водещ анализатор - бившият треньор на Андре Агаси, а понастоящем и коментатор Брад Гилбърт. "Никога не съм го виждал да играе по-добре. След Австралия всичко е в неговите ръце."

Една от големите промени, които на Федерер му донесе огромни дивиденти - смяната на ракетата. "Тя улесни много неща за мен - не просто сервирането, волетата и справянето с отскока на топката на клей и трева. Чрез нея намалих вероятността за грешки, което е особено полезно при бекхенд с една ръка, който технически е един от най-изискващите удари.

Конкурентите на Федерер от години се възползваха от предимствата на технологиите при ракетите докато Федерер не бе променял своята ракета от 2014-а досега.

В края на миналата година той направи и друга промяна, назначавайки Иван Любичич за свой треньор. Бившият №3 Любичич успя да извлече максимума от таланта на Федерер и се превърна в единствения му наставник, който се е изправял на корта срещу него и като играч.

След успешното си възстановяване от травми и почивката през втората половина на 2016-а година Федерер се завърна с по-голяма ракета, за да бъде отново на върха в този спорт.

В топ 100 на световния тенис всеки атлет е истинско чудовище. Това, което ги отличава един от друг е умението да поддържа правилното отношение към целия процес. Сет след сет, гейм по гейм и дори точка след точка. Понякога е нужно да погледнеш целия пейзаж, да оцениш колко добър живот водиш и не всичко е толкова черно. По-трудно е отколкото изглежда. МакЕнроу не успяваше да го стори. Винаги е било предизвикателство за Мъри, а в не малка степен и за Джокович.

Наред с невероятните си постижения Федерер претърпя и редица тежки загуби през годините. Като тази в пет сета на Уимбълдън от Надал през 2008-а година. Или двата двубоя в Големия шлем срещу Джокович, когато допусна поражения след пропуснат мачбол. Но най-болезнено бе изоставането в преките срещи с Надал. Федерер обаче показа през тази година, че не приема лично тези трудни моменти. Доказа го с успеха си срещу Надал в Австралия в самото начало на годината и продължи в следващите топ турнири.

"В края на краищата това е просто един тенис мач, който трябва да преодолееш. Не искам да бъда от тези родители и съпрузи, които носят вкъщи проблемите си," разкрива Федерер, но признава, че му остават "белези" след някои тежки поражения.

Швейцарецът споделя и какво е чувствал преди големия мач с Надал на Australian Open тази година. Тогава той е бил заедно с треньорите си Иван Любичич и Северин Люти, за да обсъдят тактиката. "Понякога твърде многото приказки, и изпадането в детайли не водят до никъде. Повече заприличва на мач по шах. Но усетих, че много от нещата, които обсъдихме реално се получиха."

Целта му е била да взима топката максимално рано преди форхендите на Надал с топспин да отскочат твърде високо и това да предизвиква множество грешки. И именно това е довело до проблемите на Надал.

И нещо много любопитно - Федерер внимателно е наблюдавал полуфинала на Рафа срещу Григор Димитров, тъй като българинът има подобен на неговия стил. Той е изгледал дългия петсетов сблъсък именно по тази причина. "Сякаш гледах себе си на корта в някакъв смисъл," разкрива Федерер. А виждайки колко успешно Димитров е използвал своя бекхенд, то той си е задал въпроса защо пък да не успее да го направи една идея по-добре.

"Срещу най-добрите не можеш да си позволиш да покажеш играта, която ти се иска. Нужно е да демонстрираш това, което не харесваш," обобщава Федерер.

"Този двубой бе крайъгълен. Ако Рафа бе спечелил, то нямаше как някой да твърди, че кариерата на Федерер е по-добра от неговата. Щеше да говорим за 17:15 титли от Големия шлем, а Надал щеше да има предимство в повечето финали и да има двоен кариерен шлем. Този мач бе от голямо значение за Роджър," смята още Брад Гилбърт, който е на мнение дори, че Федерер е показал "най-добрия тенис в кариерата си" по време на турнирите в Индиън Уелс и Маями.

Дотук Федерер и Надал не са играли един срещу друг на US Open и с оглед ситуацията тази година това е съвсем възможно. Миналогодишните финалисти Новак Джокович и Стан Вавринка пропускат състезанието с травми и това е важен фактор.

Сега потенциален сблъсък помежду им в Ню Йорк е възможен в полуфиналите. Преди турнира Матс Виландер изрази мнение, че Федерер вече е "разбил кода" за мачовете срещу Надал и предстои да видим дали това наистина е така.

Източник: "Ню Йорк Таймс", Питър де Йонг

Форум - Дискусия на живо