По време на тазгодишното ми посещение на Ролан Гарос се случи нещо напълно неочаквано, изключително стресиращо към онзи момент и наистина невероятно забавно, след като всичко вече е приключило и мога да го оценя наистина от веселата страна на нещата. Става въпрос за моето задържане от охранителите на Ролан Гарос, които бяха останали с впечатлението, че съм откраднал нечий компютър, а нека направо ви разкажа поради каква причина попаднах в тази незавидна ситуация.

Действието се развива през този понеделник и тъкмо бях изгледал мача на Стан Вавринка от първия кръг, след което напуснах корта и възнамерявах да прекося комплекса, за да наблюдавам срещата на Доминик Тийм.

Тогава обаче бях заобиколен от близо десет охранители, а единият от тях се приближи максимално до мен и ми каза, че името му е Майк и отговаря за охраната на турнира. Впоследствие мъжът ме помоли да последвам него и колегите му, като определено не го усещах точно като молба и просто трябваше да приема съдбата си, докато хиляди въпроси вече заемаха място в главата си. След малко се озовах в нещо като стая за разпит и Майк започна да ми задава въпроси свързани с калъфа на лаптопа ми, който е с надпис "ATP Media". Те попитаха откъде съм го взел, кой съм, и какво правя. Желаеха да се уверят, че не съм откраднал лаптопа.

Въпросите им може би бяха закономерни, но аз се почувствах наистина притеснен и ръцете ми трепереха, докато пишех името си на неговия телефон, защото той желаеше да ме провери изцяло. Обясних им, че съм посещавал и други тенис турнири със същия калъф, който имам благодарение на предишната си работа в Tennis.bg, а освен това се притеснявах да го оставя в мястото, където бях отседнал. Майк и неговите колеги постепенно влязоха в положението ми и разбраха, че не съм просто обикновен фен, но държаха да спазим необходимата процедура и бях отведен на ново място, където ми беше направена допълнителна проверка.

Така ми се наложи да прекося комплекса, докато достигнем до един паркинг с множество каравани и бях отведен в една от тях, като ме помолиха сваля моята тениска, обувки и почти всичко останало по себе си. Любопитното беше, че ме помолиха да включа лаптопа, чието главно изображение е снимка с баща ми и дядо ми.

Това ме направи доста по-спокоен и вече си говорех съвсем свободно с гардовете, които настоятелно помолих неколкократно за чаша вода, но така и не получих такава. Накрая обаче най-после Майк прецени, че няма нищо нередно в цялата ситуация и сагата приключи успешно за мен, въпреки че загубих наистина ценно време и възможност за създаване на емоции в Париж. Съгласен съм, че винаги е хубаво да има ред и тези хора просто са си вършели работата, но сякаш цялата сага ми дойде малко в повече и отношението спрямо мен определено не беше от най-приятните, само че и това не беше в състояние да развали преживяването ми с марка "Ролан Гарос". 

Форум - Дискусия на живо