Цветана Пиронкова изигра втория си турнир след завръщането си именно в Париж, а очакванията на феновете се бяха повишили драстично спрямо Откритото първенство на САЩ, където тя достигна до четвъртфиналите и бе близо до успех над Серина Уилямс, макар да нямаше изигран официален двубой от над 3 години насам. Цвети показа, че през целия този период е поддържала висока спортна форма и нямаше никакви признаци на несигурност в нито един елемент от играта си, като статистиките й на начален удар бяха по-добри от тези на Наоми Осака и Серина, а колебанията от форхенд бяха останали далеч назад във времето.

Клеят обаче със сигурност не е предпочитаната настилка на българката. Тя съумя да премине втори кръг на Ролан Гарос едва през 2016-а година, когато се класира за четвъртфиналите в Париж, но при останалите си изяви на землена настилка пловдивчанката няма някакви сериозни постижения поне в надпреварите под егидата на WTA. Цвети всъщност достига до първи полуфинал на това ниво още в дебютното си участие на събитие от такъв ранг. Това става през 2005-а в Истанбул, където отстъпва на Винъс Уилямс. Няма как да не отчетем и появата й във финалната осмица на силния турнир в Рим три години по-късно, която ще се запомни с постигнатите победи над Азаренка и Иванович, ала след това предстои осемгодишно затишие, докато стигнем до споменатия вече успех на Откритото първенство на Фрация и в частност триумфа над световната номер 2 Агниешка Радванска.

Пиронкова нямаше много време да се подготви за тазгодишното си участие в Париж, тъй като получи "уайлдкард" в последния възможен  момент и трябваше да осъществи незабавен преход между настилките. Самата ни първа ракета сподели, че след мачовете в Ню Йорк си е дала една седмица пълна почивка, преди отново да се завърне на корта, но този път е имала отличен ритъм и се е нагодила добре към особеностите на играта на червено, докато по-рано през сезона определено е изпитвала трудности, когато е тренирала върху клея.

Точно тази придобита увереност се оказа и основното предимство на Цвети в срещата на старта с Андреа Петкович. Германката се завръщаше след серия от травми и определено изпитваше огромна доза несигурност в ударите си, като същевременно се придвижваше несигурно по корта, за да не предизвика ново усложнение, докато българката разчиташе на набраната по-рано инерция в официални срещи и беше напълно безкомпромисна. Бекхендът отново се явяваше нейното водеше оръжие, а насладата от това да се състезава и липсата на някакви по-сериозни очаквания към самата нея, категорично служеха само в нейн плюс.

Така родната тенисистка се класира без особени проблеми за втория кръг, в който съдбата й се усмихна и тя директно премина към следващия етап, след като Серина Уилямс се отказа принудително от надпреварата. Схемата продължаваше да се отваря все по-приятно и Пиронкова можеше да се класира за четвъртфиналите, без да играе с поставена състезателка, тъй като на пътя й към него стояха само двойковата специалистка Барбора Крейчикова и квалификантката Надя Подороска.

Чехкинята обаче определено далеч не беше за подценяваше. Тя можеше да се похвали с миналогодишния си триумф при каретата, както и с предимството, че определя клея за своя любима настилка. Опитът на Крйчикова при двойките наклони силно везните в нейна полза, защото кортът предразполагаше към изпълнението на множество къси топки, които са основна част от арсенала на Барбора и тя ги прецизираше до съвършенство. Бавният корт и тежки топки несъмнено не са любимата комбинация за Цвети, макар че точно при такива условия тя постигна знаменитата си победа над Радванска преди четири години, но аз лично отдавам това също толкова и на ненавистта към подобни фактори на полската тенисистка, която подобно на Пиронкова харесва по-бързите кортове, където може да сменя темпото и да проявява до по-голяма степен разнообразието в играта си.

Крейчикова категорично разполага с много по-голяма мощ от основната линия, което също не бе в полза на Цвети, защото разиграванията често се решаваха до голяма степен от по-голямата физическа издръжливост и сила на ударите. Сервисът също нямаше как да бъде толкова ефективно оръжие за пловдивчанката при подобни обстоятелства и макар тя да се бори до самия край, то чехкинята притежаваше повече козове, с които да преодолее неблагосклонното време във френската столица. Силите на Цвети също така изглеждаха попривършили към финала на сблъсъка, като физическата кондиция изглежда без съмнение едно от основните места, където Цвети трябва да вложи сериозни усилия в подготовката си за догодина, но е съвсем нормално нещата да стоят така с оглед на липсата на официални двубои в такъв дълъг период.

Въпреки загубата Пиронкова може единствено да бъде горда с представянето си, показвайки на света, че резултатът в Ню Йорк далеч не е бил плод на случайност. Тя още веднъж затвърди впечатленията, че може да е конкурентноспособна на най-добрите в света и заслужено отново зае позицията си на първа ракета на страната, а попадането й в топ 100 е само въпрос на време. Лично аз очаквам нови поводи за гордост, свързани с Цвети на бързите австралийски кортове, където тя спечели единствената си титла досега. Там българката може отново да разчита на лесно спечелени точки при първите си подавания, а сечените й форхенди ще падат ниско и неудобно, вместо да бъдат лесна плячка за нейните съпернички. Цветана Пиронкова постави само началните надписи на едно бляскаво завръщане и съм уверен, че ще видим още множество успехи до момента, в който лентата бъде превъртяна!

Форум - Дискусия на живо