Григор Димитров приключи най-успешната си седмица през сезон 2021, която приключи с класиране за полуфиналите в Индиън Уелс, където отстъпи на бъдещия шампион Камерън Нори. Няма как да не отчетем, че това бе най-неубедителното представяне на първата ни ракета в хода на надпреварата, но зад това се крият редица фактори и нека първо да се запознаем с тях и чак тогава да стигнем до раздаването на генерални оценки.

Предимствата на Нори спрямо Медведев и Хуркач

Слайсът на първата ни ракета несъмнено се утвърди като един от най-важните му удари при победата над Даниил Медведев и Хуберт Хуркач, само че подобен подход няма как да има същия ефект срещу Нори. Британецът далеч не е толкова ръстов спрямо споменатите и ниските топки не го затрудняват до такава степен, а също така е способен веднага да промени посоката на разиграването и предимството на Димитров изчезва напълно.

Шампионът пласираше изпълненията си със завидна дълбочина, целейки се почти постоянно към бекхенда на Григор. Точно това не позволяваше на българина да се измести, за да отиграе любимия си форхенд и го принуждаваше да използва главно плоския си обратен удар, който далеч не е от най-стабилните. По този начин левичарят диктуваше темпото и тормозеше сериозно Гришо със силния си топспин, защото топката отскачаше значително над нивото на раменете на хасковлията.

До известна степен можем да оприличим форхендите на Нори и Надал, като всички много добре знаем какво е способен да причини Рафа на опонент с еднорък бекхенд от тази си страна и сякаш проблемите за нашия сънародник бяха гарантирани в този сблъсък на стиловете. Статистиката пък потвърждава изложените факти красноречиво, тъй като родният ни представител има цели 13 грешки и само уинър от обратния си удар.

Личните трудности за Григор в срещата

Всички пред телевизорите навярно веднага са забелязали, че форхендът на Григор далеч не беше смъртоносното оръжие от предишните сблъсъци. Димитров не съумяваше да го изпълнява с честота, която му се иска, и това обясняваш влошения ритъм. Основният коз за световния номер 21, по-скоро се превърна в ролята на препъни камък и леките грешки изобилстваха.

Сервисът се явяваше като последен спасителен пояс за нашето момче, ала той въобще не функционираше и по никакъв начин не обърна динамиката на събитията. Истината е, че Гришо дори сериозно отстъпваше в този компонент и не печелеше никакво предимство, когато вкара първото си подаване. Тази тенденция не се наблюдава от днес и категорично трябва да се работи върху този основополагащ елемент, защото иначе българинът ще има сериозни проблеми на по-бързите кортове в Тура, където атлетизмът му няма да може да покрие този дефицит.

Големият проблем обаче за мен си остана липсата на свежест в краката на поставения под номер 23. Тежките размени определено не бяха по силите на Григор и се наблюдаваше как закъснява за някои изпълнения, а британецът успешно превърна мача в истинска битка на оцеляване. Скоростта е в основата на много от постиженията в кариерата на Димитров, така че той на практика трябваше да се сражава почти напълно обезсилен.

Позитивите и предстоящото

Място за съжаление просто отсъства. Григор Димитров отново ни накара да мечтаем и да вярваме, че е способен да печели най-значимите трофеи и то с победи над най-големите тенисист. Важното е, че родният ни представител сам си доказа собствената си конкурентноспособност и увереността му е съвсем друга.

Самият баща на Гришо е споменавал, че не бива да очакваме подобно свръхниво всяка една седмица, но трудностите изглеждат в миналото и високото ниво все още го има заложено в нашия сънародник, което кара всички нас да се надяваме на още множество подобни незабравими представяния и скорошно завръщане към по-добрите дни за първата ни ракета.

Форум - Дискусия на живо