Тенисът е един от най-джентълменските и коректни спортове, но и в него не липсват изключения. Спортсменското поведение между двамата съперници на корта е неделима част от етикета на спорта, само че има тенисисти, които просто не могат да се понасят. Именно към тях ще обърнем внимание в този материал, изяснявайки причините за въпросните вражди между тези състезатели.

Джон Макенроу и Джими Конърс

Двама от тенисистите с най-буен нрав и тежък характер определено са гарант за взривоопасна комбинация. Тъкмо желанието им за победа ги е карало неведнъж да прекрачват границите на добрия тон, а тяхното съперничество предлага цели 34 сблъсъка, в които Макенроу излиза на 20 пъти победител. Самият Мак признава, че винаги е мислил Джими за пълен задник, като и обратното е важало в пълна степен.

"Имаме дълга история с него. Никога не сме можели да се понасяме, но взаимното уважение е налице. Разбирам Конърс, защото не е приятно някакво хлапе да се появи и да започне постоянно да те побеждава, когато си номер 1 в света. Битката ни за място на първа ракета на САЩ излезе извън пределите на корта. Били сме в една стая на лагерите на националния отбор и всъщност можехме да говорим помежду си. В книгата си съм описал как няма по-борбен тенисист в историята на спорта от Джими, ако изключим Рафаел Надал."

Джимбо също не остава длъжен на своя колега, признавайки как никой друг не го е изкарвал до такава степен от равновесие в Тура и никога не е било просто тенис мач, щом се е оказвал на корта срещу Макенроу. С течение на времето сякаш лошите чувства постепенно са се уталожили и двамата дори имат няколко демонстративни срещи един срещу друг, които протичат в отличен тон, за разлика от официалните им такива, в които се е случвало мрежата да бъде прескачана и единствено съдиите да са предотвратявали предстоящата юмручна свада между двамата бивши водачи на ранглистата.

Най-важни обаче остават думите на Джими, в които той осъзнава колко специално е това, което са създали заедно с Джон, при положение че хората все още обсъждат сблъсъците им, така че място за лоши чувства вече няма.

Рафаел Надал и Робин Сьодерлинг

Tук определено главният провокатор е шведът. Всичко започва през 2007-а, когато двамата се срещат на Уимбълдън и мачът влиза в пети сет. Рафа застава на сервис линията, а Сьодерлинг започва да имитира характерните за него тикове, докато тълпата избухва в смях. Това никак не се харесва на Надал, който удостоява опонента си с поглед на тежко неодобрение. В крайна сметка испанецът печели срещата и на последвалата пресконференция говори за това как Робин не се извинява, когато топката му се докосне до мрежата, като също така никога не би проверил дали неговият съперник е добре, ако се озове на земята. 20-кратният шампион от Шлема дори стига по-далеч, обявявайки Сьодерлинг за един от най-нехаресваните играчи изобщо в съблекалнята.

Шведът пък просто казва, че Надал е един човек, който се оплаква за абсолютно всичко и не вижда смисъл да се извинява, тъй като не би бил искрен и не очаква същото от никого. Бившият номер четири дори съумява да вземе изключително сладък реванш от Рафа, превръщайки се в първия човек, който го побеждава на Ролан Гарос. Отмъщението на Надал обаче не закъснява и той го надиграва във финала на същия турнир още на следващата година, а реакциите на Матадора между точките сами по себе си показват колко много повече от просто една победа значи за него конкретният двубой.

Отношенията между двамата нямат някаква особено позитивна развръзка, макар че Сьодерлинг се отказа от спорта преди близо 10 години време. Все пак Робин признава, че победата му над Рафа в Париж е изключително ценна, защото едва ли някога ще видим играч със сходни качества на тези на манакореца върху червената настилка.

Лукаш Росол срещу всички

Чехът винаги е лазел по нервите на съперниците си и неведнъж ги е предизвиквал напълно умишлено. Всички помним как той нарочно удряше ракетата в обувките си преди изпълнението на сервис на Надал при срещата им в Базел, а освен това събори нарочно неговите бутилки на Уимбълдън в друг техен сблъсък.

Анди Мъри обаче е човекът, който взима най-сериозно отношение по въпроса. Британецът бива вбесен от отношението на Росол по време на мача им в Мюнхен, когато си позволява да му каже, че абсолютно нито един играч не го харесва. Анди дори развива темата в наскорошно интервю, от което можете да добиете представа за образа на ексцентричния Лукаш.

"Ядосваше ме през целия мач, а при една от смените на полетата се блъсна в мен нарочно. Вследствие на това се ядосах и казах твърде много, докато той веднага отиде да се оплаче от мен на съдията и дори ме заплаши как скоро ще ми отвърне. Понякога съм твърде емоционален и викам често на корта, но никога не съм се опитвал да влияя на опонентите си и да ги разконцентрирам нарочно. Росол обаче винаги е бил такъв. Дори веднъж ритна бутилките на Рафа, когато играха на Уимбълдън. Той е истински провокатор."

В момента Росол се намира под номер 196, така че Мъри и Надал могат да бъдат спокойни, защото чехът няма възможност да участва в най-големите надпревари и да вгорчава живота им.

Лейтън Хюит срещу аржентинския тенис

Определено се изисква талант да настроиш цяла една тенис нация срещу себе си, но австралиецът успява да го стори. Дори джентълмен като Давид Налбандиян признава, че всички в неговата страна мразят Лейтън. Истината е, че бившият номер 1 има сериозна вина това да бъде така, тъй като поведението му по време на мачовете му с играчи от този континент е всичко друго, но не и спортсменско.

Хюит се среща с Хуан-Игнасио Чела в третия кръг на Аустрелиън Оупън през 2005-а и среща неочаквани трудности. Това го кара да стане далеч по-експресивен на корта и започва да крещи в лицето на съперника си след всяка спечелена точка, независимо по какъв начин е отишла тя в сметката му. Това идва в повече на южноамериканеца, който решава умишлено да улучи опонента си с първия си сервис, а впоследствие дори се изплюва към него при смяната на полетата. В крайна сметка Лейтън продължава с бурните реакции и печели мача, но това далеч не е изолиран случай.

Австралиецът играе срещу Гилермо Кория само няколко месеца по-късно за Купа "Дейвис". Атмосферата е нажежена и това се оказва решителен сблъсък в битката между Австралия и Аржентина, което кара Хюит отново да се поддаде на емоциите. Свитите юмруци на двойни грешки изобилстват, макар че Кория почти не може да ходи. Това изобщо не спира Лейтън да се надъхва и той завършва успешно за него нещата в безмилостния си стил, а аржентинецът е започнал да се държи по същия начин като съперника си в края на срещата. 

Всичко това кара двукратният шампион да замине със сериозна лична охрана, когато му се налага отново да се изправи срещу Аржентина в отборната надпревара. Капитанът на "гаучосите" дори се шегува как Лейтън се е подсигурил все едно отива в Ирак. Tози път дори шумното присъствие на Хюит не съумява да спаси австралийците от тежко поражение на клей кортовете в Буенос Айрес и те най-после успяват да осъществят личната си вендета спрямо общия си враг.

Андре Агаси и Борис Бекер

Това съперничество е описано подробно в автобиографичната книга на американеца "Открито". Самият Агаси признава, че единствената му цел през лятото на 1995-а е била да се изправи срещу Бекер и просто да го размаже. Това идва от факта, че германецът дава пресконференция, в която нарича Андре арогантен и също така изказва мнение как той бива лансиран само заради скандалния си имидж. 

По това време именно Бекер и Агаси са тенисистите в най-добра моментна форма, като очакваната среща се осъществява на полуфиналите на Откритото първенство на САЩ, където Агаси надделява в четири сета.

Американският тенисист признава как веднъж е губил нарочно, защото в следващия кръг е чакал Бекер и е нямало да има сили за подобен мач, който задължително е трябвало да спечели. Той определя един от големите си съперници за неприятен тип и дървен философ, а пък Борис вижда отсреща си един хлапак, който си мисли, че е център на света и просто не може да го вземе насериозно, виждайки го да носи дънкови шорти или пиратска кърпа на корта.

Тук обаче отново годините отмиват напрежението и от него вече не е останал и помен. Бекер признава, че е бил подразнен от появата на Агаси, защото тогава той е бил един от най-ярките характери в Тура и Андре изцяло го е засенчил. В днешни дни легендите не пропускат да се поздравят за личните си празници и макар далеч да не са приятели, то и омразата отдавна се е изпарила.

Форум - Дискусия на живо