2014-а бе годината, в която Григор Димитров се превърна от момчето, на което предричаха бляскаво бъдеще, до тенисиста, в чието лице всички виждаха сериозна конкуренция за големите трофеи. В хода на сезона българинът завоюва три титли на три различни настилки, като същевременно достигна до четвъртфинал на Аустрелиън Оупън и полуфинал на Уимбълдън, благодарение на което направи своя дебют в световния топ 10 през юли.

Основите на тази поредица от успехи до голяма степен бяха положени на АТР 500 надпреварата в Акапулко, където родният ни представител завоюва своята втора АТР титла и единствена до този момент в турнир от подобна категория.

Ранкиран под №22 преди началото на състезанието, нашият сънародник прелита през откриващите два кръга, постигайки безкомпромисни победи над Маринко Матошевич (№71) и Маркос Багдатис (№149).

Първото голямо предизвикателство на пътя на хасковлията идва в четвъртфиналната фаза, където нашето момче трябва да се изправи срещу тогавашния №18 Ернест Гулбис, който тъкмо е спечелил трофея в Марсилия, а две седмици по-рано е победил Димитров в Ротердам. След обрат в изключително оспорван двубой първата ни ракета съумява да вземе реванш от латвиеца, реализирайки пробив в последния възможен момент от срещата, за да надделее след 4:6 7:6(2) 7:5.

Така Григор се класира за полуфиналите, като там го очаква още по-висока летва в лицето на седмия в света Анди Мъри. Дотогава двамата имат помежду си три изиграни двубоя, в които родният ни тенисист не е успявал да спечели дори сет. В мексиканския град обаче 23-годишният българин излиза изключително настървен да сложи край на негативната си серия срещу своя именит противник.

Двамата състезатели играят на предела на възможностите си и сътворяват епична тричасова среднощна драма в Акапулко, в която атлетизмът им неведнъж изправя публиката на крака, а маратонските размени, завършили след някое изумително изпълнение, са в изобилие. Двубоят бе запомнен и с едно нечовешко разиграване, в което както Григор, така и британецът направиха и невъзможното, за да достигнат до някои наглед неспасяеми топки, но в крайна сметка най-добрият ни тенисист излезе като краен победител след съвършено стоп воле на мрежата.

След точно 2 часа и 57 минути първокласен тенис родният ни представител съумява да наложи волята си след решителен тайбрек в третия сет и крайното 4:6 7:6(5) 7:6(3), за да се поздрави с първия си успех над трикратния носител на "мейджър" трофеи, класирайки се за финалния сблъсък в Акапулко. 

В двубоя за титлата задачата пред Григор също не е никак лесна, тъй като му предстои среща с Кевин Андерсън, за когото това е втори пореден финал след този в Делрей Бийч седмица по-рано. Очакванията за оспорван мач са оправдани, нивото на игра е изключително високо и сблъсъкът влиза в трета решителна част. Там сънародникът ни първи допуска пробив и изостава с пасив от 1:3, но в края на сета успява да навакса изоставането си и възвръща паритета за 4:4.

Така съдбата на трофея бива решена в тайбрек, където българинът осъществява още един миниобрат от 2:4 и пръв достига до мачбол, който бе материализиран след спрял се в мрежата форхенд на Андерсън. В същия момент нашето момче се свлича на корта от радост и обгръща лицето си с ръце, не можейки да повярва на случилото се.

По време на церемонията по награждаването Димитров получи традиционното шампионско сомбреро, след което се пошегува, отправяйки въпрос към организаторите: "Къде ми е конят?". Впоследствие хасковлията благодари на щаба си и публиката за подкрепата през цялата седмица, а накрая завърши шеговито: "Чух, че отвън пред корта има парти, така че може да ме видите там след малко!". 

Форум - Дискусия на живо