Късното шоу на Димитров - закъсняло или точно навреме?

Григор Димитров изживя най-успешния месец в кариерата си. Титлата в Бризбейн и героичният рейд до полуфиналите на Australian Ореп накараха цяла България да мечтае за доскоро немислимото - титла от Големия шлем.

"Късното шоу на Григор" - така официалният сайт на тенис шампионата на Зеления континент озаглави репортажа си за успеха на хасковлията над французина Ришар Гаске в третия кръг в Мелбърн. Причината? Българинът победи в три сета 18-ия поставен французин в двубой, започнал малко преди полунощ местно време (23:58 ч.) заради проточилите се предхождащи го срещи. В най-късно стартиралия мач в историята на Australian Open Димитров отказа съперника точно в 2 и така битката помежду им остана далеч от среднощния рекорд на местния любимец Лейтън Хюит и Маркос Багдатис, които през 2008-а "будуваха" до 4,33 часа.

Метафората с вечерните комедийни токшоу предавания от типа The Tonight Show with Jay Leno или Late Show with David Letterman съвсем не на шега постави един логичен въпрос - закъсня ли "късното шоу" на Григор?

На 25 топракетата на България вече има два полуфинала от Големия шлем зад гърба си - Уимбълдън 2014 и Австралия 2017. Във времето на Четиримата тенори - Федерер, Надал, Джокович и Мъри, дори това постижение не е никак малко, имайки предвид, че от 2008-а насам, когато Григор става професионалист, едва в 13 случая до финал на турнир от Големия шлем, е достигал тенисист извън Голямото каре (Стан Вавринка- 3 пъти, Робин Сьодерлинг - 2 пъти, и Жо-Вилфред Цонга, Анди Родик, Хуан Мартин дел Потро, Томаш Бердих, Давид Ферер, Марин Чилич, Кей Нишикори, Милош Раонич по веднъж).

Пробив до титлата пък са правили само трима - Дел Потро (US Ореп 2009), Чилич (US Ореп 2014) и стопроцентовият хеттрик на Вавринка (Аustralian Open 2014, "Ролан Гарос" 2015 и US Open 2016). От 2003 г., когато Маестро Федерер печели първия си Шлем на Уимбълдън само 10 тенисисти са "хванали ръка" в тези вече 57 финални битки.

Въпросът обаче е закъснява ли Григор в похода си към мечтания трофей. Отговорът търсим във възраст, на която всички шампиони от Големия шлем от последното десетилетие стигат до титлата. При Голямото каре върхът е изкачен най-рано от Рафа -19 г., Ноле - 20 г., и Роджър - близо 22 г. Британската упоритост на Мъри пък му помага да триумфира на почти 25 години и половина, при това след цели 4 загубени финала преди това.

Извън тях влиза като основен претендент за трофея в столицата, след като от началото на сезона има 10 победи и само едно поражение, при това след 5 вълнуващи сета на четиримата личи ранното избухване на Дел Потро в Ню Йорк месец преди да навърши 20, но сега аржентинецът е едва 38-и в световната ранглиста. Стан и Чилич пък са доказателството, че шампионска "бомба със закъснител" тиктака и след четвъртвековната възраст.

Ето защо Григор, който през май ще стане на 26, трябва спокойно и последователно да продължи да надгражда в развитието си на Топ 10 тенисист. Защото именно такива загубени полуфинали като последния срещу Рафа Надал ще калят българина за най-важното - шампионското спокойствие и воля, които да го отведат на върха. Връх, до който той е достигал в юношеските издания на Уимбълдън и US Ореп през 2008 г. Именно тези две титли завишиха прекомерно очакванията към хасковлията преди 9 сезона и донякъде ни карат да мислим, че "Късното шоу на Григор" закъснява. Нищо подобно! The best is yet to come, нали, Гришо?

Владимир Иванов, "Тема спорт"