В днешния високотехнологичен свят изглежда абсурдно да прекарваш денонощия наред в опит да получиш шанс да закупиш билет за дадено събитие. Вече всички тенис турнири предлагат възможност да се сдобиеш с пропуск само с един клик онлайн, но не такава е ситуацията на Уимбълдън, където традициите трудно биват потъпквани. През тази година надпреварата въведе множество иновации, но едно нещо остава непокътнато, а именно прочутите опашки за билети.

Беше 10 часа вечерта и Ричард Хес стоеше в своята малка палатка и се подготвяше за поредната си нощ в къмпинга на Уимбълдън. 81-годишният мъж признава как го хващаме в момента, когато надува своя дюшек, докато се почесва по посивялата коса и предлага стол на къмпингуващите в съседство до него. Хес е американски гражданин, но е англофил до мозъка на костите си и може да изброи всички монарси в историята на Кралството. Може да се похвали с докторантура по физика от Калифорнийския университет и също така е играел тенис тенис за отбора на учебното си заведение, докато Били Джийн Кинг също е била част от колежанските турнири. Той се реди за билети от 1978-а година насам, а в последните 32 години неизменно остава да нощува в преследването на ценните хартийки.

"Когато бях дете, попитах баща си кой е най-важният тенис турнир в света и той ми отвърна, че това е Уимбълдън. За пръв път бях тук с моята дъщеря и гледахме мачовете от първия кръг на Бьорн Борг и Джон Макенроу. Онзи ден пък имах възможност за пръв път да наблюдавам Алкарас. Времето тече много бързо. Истината е, че не се завръщам само заради играта. Важни са културата и хората около мен.

Връзките на това място са толкова силни, че Ричар и неговата съпруга вече имат покана за сватбата на 42-годишната Луси Никсън, макар че я познават само от няколко дни. Самата Луси споделя как британците все още са луди по традициите и тя е щастлива, че опашките на Уимбълдън са още живи, след като други традиции отпаднаха през този сезон.

"Лудост е в 21-ви век да закупуваш билети по този начин. Мислех си, че цялото това нещо няма да оцелее след появата на коронавируса, но магията все още е жива и можем да се събираме тук с всички останали тенис фенове. Пътувала съм по много турнири из Европа, за които съм закупувала билети само с едно натискане на бутона. На Уимбълдън трябва да се трудиш за мястото си на корта, което прави нещата много по-специални. Тук най-големите привърженици на играта се борим за 1500 места, докато често другите надпревари биват изкупувани от зрители, които нямат представя какво правят там.

Друг начин за спечелването на пропуски е традиционната британска лотария, от която още 2 хиляди щастливци могат да посетят събитието всеки ден. "Ол Инглънд Клъб" бива посещаван от около 42 хиляди зрители всеки ден, като винаги има резервирани по 500 билета на четирите главни корта за хората от опашката. В самия комплекс също така съществува възможност да се наредиш на нова опашка, от която можеш да се сдобиеш с върнат билет за основните кортове, както и с общ пропуск за страничните арени.

Първите сведения за опашките на Уимбълдън датират от 1928-а, когато в 5 сутринта са забелязани фенове, които вече са заели местата си в очакване да посетят комплекса. Къмпингуването става по-популярно през 70-те години, след като в спорта се появяват звезди от ранга на Бьорн Борг и Джон Макенроу. "Уимбълдън парк" пък е дом на тенис ентусиастите през последните 14 години. Мястото се намира на около 20 минути пеша от самите кортове и всеки привърженик на тениса получава съответен номер за опашката и собствено място, на което да разположи собствената си палатка. Охранителите правят проверки през няколко часа и имат пълното право да те изхвърлят от къмпинга, ако се опиташ да отсъстваш за по-дълъг период от време или се установи как си нощувал извън определената зона.

Определено една от най-интересните истории през 2022-ра е тази на Брент Фам. Мъжът е първият човек, който се домогва до номер в тазгодишното издание на турнира. Фам пристига четири дни преди турнира в Лондон и спи в поле, което се намира в близост до комплекса през следващите 48 часа, докато дочака официалното начало на реденето за билети, чийто старт е даден в неделя следобед. Брент признава, че неговият баща е бил огромен фен на Уимбълдън, само че наскоро се е споминал и за него е важно да изпълни мечтата му, посещавайки събитието. Британецът носи със себе си снимка на своя татко, за да бъде поне духът му на централния корт.

Обикновено е невъзможно хората от опашката да се сдобиват всеки ден с места за централния корт, но тази година интересът е двойно по-слаб. Това до голяма степен се дължи на пандемията от коронавирус, ала редовните къмпингуващи отчитат и друг фактор. Ричард Хес не е забравил как доскоро е имало хора, които са готови да спят по близо една седмица в парка, за да се насладят на изявите на Роджър Федерер. Самият Хес е прекарал 200 нощи, редейки се на опашката и тази година планира да ги увеличи с още 10. Ричард си е дал обещание, че ще спре на 80-годишна възраст, но изглежда, страстта му към тениса е твърде силна и той няма да може да спази това си обещание, а тези истории нагледно ни показват вълшебството на най-старата тенис надпревара в света и нейните традиции.

Източник: New York Times

Форум - Дискусия на живо