Мануела Малеева е най-успешната българска тенисистка като в кариерата си е достигала до №3 в световната ранглиста. Постижение, с което от 2017 година може да се похвали и Григор Димитров при мъжете.

Пред БНТ Малеева сподели какво е изпитала в онзи момент: "Честно казано, нямам хубав спомен оттогава. Притеснението дали ще успея да задържа мястото, дали играя достатъчно добре, беше огромно. Бях трета след Крис Евърт и Мартина Навратилова. Дори сега като го казвам, настръхвам."

Тя споделя, че винаги е знаела, че ще се занимава с тенис. "Победите идваха някак постепенно и хронологично. Започнах от малките турнири. После с майка ми (Юлия Берберян) започнахме да откриваме и други турнири. Нещата започнаха да се случват едно след друго без да сме ги планирали."

Какво обаче е научила от майка си Юлия Берберян, която изведе трите си дъщери до топ 10 на ранглистата на WTA? "Това, че с много воля и отдаденост може да се постигне почти всичко. Не казвам всичко, защото понякога нещата не зависят от нас, но когато зависят от нас и поискаме нещо наистина много, то е постижимо."

Каква обаче е тайната? До колко всичко зависи от таланта или пък усилената работа може да компенсира всичко? "Въпросът е да дадем дефиниция на талант. Какво е талант? За мен талантът включва много неща. За тениса конкретно трябва да имаш усет към топката, към ръцете, в придвижването, поглед към целия корт, включително и ходовете на противника. Талант за мен е също да можеш да положиш този къртовски труд. Да можеш да продължаваш дори когато ти се струва непосилно. Защото неведнъж ми се е случвало и на тренировки, и на мачове, умората да е толкова голяма, че да мисля, че ако направя още една крачка ще припадна. Но въпреки това съм се справяла. Така че талантът е и това, да можеш да прескочиш своите граници."

Малеева споделя, че благодарение на тениса е успяла да види много нови места още от детските си години и е останала шокирана от видяното. "Спомням си в Америка колко бях впечатлена от изобилието от стоки, от големите магазини. По детски това много ме впечатли. След това към 15-16-годишна възраст ме фрапираше това каква свобода имаха всички да пътуват, а при мен колко беше сложно."

Малеева разкрива и какво е да играеш на професионално ниво срещу най-близките си: "Срещу сестрите ми бяха най-ужасните мачове. Много ги мразехме - и аз, и те. Никога не можех да играя както срещу обикновен противник. Беше една ситуация, в която хем ми се искаше да спечеля, хем като спечеля няколко гейма ми ставаше мъчно. Много се учудвам как сестрите Уилямс успяват да играят съвсем нормално една срещу друга. Аз никога не успях. Заедно със сестрите ми мачовете минаваха добре. Понякога е по-лесно да се разсърдиш на сестра си за някоя сбъркана точка, отколкото на друг партньор."

Според нея състезатели като Григор Димитров е трудно да се прогнозира дали отново ще видим в България, но е важно децата да се занимават с тенис за удоволствие. "Тенисисти като Григор са единици, дори и в други държави, в които тенисът е развит на по-високо ниво, няма такива като него."

Самата Малеева спира с любимата игра като №5 в света, защото вече е искала да смени приоритетите си. "Две години преди да се откажа и изпаднах в тотална паника. Когато позволих на тази мисъл да се задържи в главата ми, не можех да си представя живота ми без тенис. Отне две години и съм щастлива от решението си да спра в онзи момент. Имах най-добрия възможен край – спечелих последния си турнир, играех добре, бях пета в света. Много тенисистки ми казваха, че ще се върна, че няма да мога без тенис. Но аз бях усетила, че съм дала всичко възможно на спорта. Ако исках да играя за парите, може би щях да играя още 4-5 години, но аз исках да започна един нов живот, исках да имам деца."

В момента Мануела живее едновременно и в Швейцария, но редовно се връща. "На всеки 2-3 седмици съм в България. Когато съм си в България ми липсва семейството, приятели, атмосферата в швейцарското ми вкъщи. Но аз смятам че имам два дома. Така винаги като летя към България казвам “прибирам се в България”, а после казвам “прибирам се в Швейцария”."

Тя има амбиция да помогне ситуацията в родината да се промени. "Много често получавам упреци – “Защо си се захванала, нищо няма да се промени”. Това е нещо, което не мога да слушам. Не знам какво би ме отказало да се опитвам да променям нещата в България към по-добро, защото това ми дава сили и смисъл в живота ми. Мога да си стоя на спокойствие в Швейцария, но съвестта ми не го позволява."

Форум - Дискусия на живо