Мануела Малеева е един от най-успешните български спортисти на всички времена. Тя е първата българка, която печели турнир от “Големия шлем” и достига №3 в световната ранглиста. На 17 години Мануела побеждава легендата в тениса Крис Евърт и с това прекъсва поредицата ѝ от 125 победи. На 27 години българката се разделя с тениса след десетки успехи, макар да й предричат още по-бляскаво бъдеще.

Днес Мануела живее в Швейцария и има три деца. Често се връща в България, защото тук са родителите ѝ, има много приятели и близки. Според нея спортът в България е съсипан по време на прехода.

Пред "Янтра ДНЕС" тя разказва за благотворителната си дейност, за тениса, за събуждането на гражданското общество в България и за мечтите си.

"Една вечер бяхме се събрали със семейството в Швейцария и си казвахме кой какво иска да направи още в живота. Така дойде идеята, че всеки от нас иска да върне на обществото това, което е получил. Аз се смятам за успял човек и съм щастлива и благодарна на това, което имам. Искам да върна доброто, което съм получила. Така се стига до идеята за създаване на фондацията," разкри Малеева за дейностите си извън играта.

"След стотици хиляди часове и успехи на корта исках да видя друг свят, да имам деца. Преди тенисът беше моят живот, правех всичко програмирано, играех от турнир на турнир, а при победа дори нямах време да се зарадвам. Загубите обаче бяха голяма драма за мен, а в тениса няма място за чувства."

Тя говори и за децата си. "Днес те вече са пораснали и всеки е поел по свой път. Лора учи лингвистика, а Ива - остеопатия, и в момента е в Аржентина заради другата си страст - тангото. Тимо вече е завършил гимназия и ще ходи войник. Той пък е в Ямайка, където играе хип-хоп. Сега е моментът децата ми да пътуват, да опитат от много неща, те са свободни."

"Когато съм в родината, ми липсва семейството и атмосферата в швейцарския дом, където децата пораснаха. Когато съм в Швейцария, мисля за България, защото сърцето ми си остава тук, но винаги казвам, че имам два дома. В родината ме връща вярата, че ще успея да променя нещо към по-добро и това ми дава сили и смисъл в живота. Мога да си стоя спокойно в Швейцария, но съвестта не ми го позволява. Обичам да си почивам в домашната градинка в Швейцария, да ровя в земята, произвеждам салати и домати, стигат за семейството. Чувствам се свободна в тази държава, където всичко е спокойно и уредено. Да живееш без предразсъдъци и да бъдеш отворен за света и живота, това е свободата."

Форум - Дискусия на живо