Българският народ е казал, че малкият винаги трябва да слуша големия и да се учи от възрастните. Тази поговорка явно ще спазва Григор Димитров в цялата си кариера. Тръгна му като малкия Федерер и явно така ще продължи докрай. Всеки мач между двамата се превръща в разговор между учител и ученик.

В случая на Гришо му се преподава поредния урок. Лошото е, че той урокът винаги е един и същ. Което пък означава, че ученикът нещо не може да го научи. И това вече е проблем. Ясно е, че Федерер е неземен. Това, което другите като Ноле, Рафа, Анди постигат с труд, воля и характер, Роджър прави само с талант. Но точно срещу такъв талант като Роджър трябва да си най-амбициран да покажеш ти пък своя талант. Защото Григор Димитров е уникален талант и това не се оспорва от никого.

Оспорват се обаче неговите чисто състезателни умения. Дали той притежава нагласата да влезе в истинско спортно съперничество е въпрос, на който никой в света не може да отговори утвърдително.

Григор Димитров не може да направи това, което сто пъти по-малко талантливият Жил Мюлер стори срещу Рафа Надал. Не може да прояви воля и характер. Не може да се озъби на корта, казано иносказателно. Да, винаги ще направи 5 или 10 атрактивни отигравания, които ще изправят публиката на крака, но това не влияе върху крайния резултат, който винаги е негативен за него.

Не подценявам първата му седмица на Уимбълдън, когато той показа приличен тенис. Но той е номер 10 и няма право да се уповава на победи срещу играчи, които се боричкат дори по "Чалънджър"-и. Той е тенисист за втората седмица на турнирите от Големия шлем. А поради незнайни причини това доста рядко му се удава. Сега стигна до понеделник и пропусна отново големия шанс да бъде на корта в неделя. Защото ако беше победил Роджър, ставаше фаворит номер 1 за титлата. По реда на номерата, така да се каже!

Не може да се спори, че Гришо е играл големи мачове. Но за вече близо 8 години по големите турнири те са твърде малко на брой. А още по-малко са на брой тези, в които се е сборил истински. Както направи с Надал в Мелбърн. Но това е един мач за шест месеца. Някак не изглежда сериозно за тенисист, който очаквахме да стигне до върха. А той е далеч даже от подножието.

Мачът с Федерер показа всичките причини защо Григор не върви с достатъчно бързи стъпки напред. Просто той се огъна и формално остана на корта до края на мача. Роджър имаше пълния контрол върху всяка секунда от двубоя. А дори Федерер обича да му пламне под краката, за да си докаже в такива моменти, че още става. Григор не му ги създаде, той му позволи абсолютно безметежно да играе като на тренировка. Но това беше мач от Уимбълдън. Мач за историята, а от него за историята не влезе нищо. Димитров взе 10 гейма, но нито един от тях не бе от съществено значение. Какво да говорим, за пръв път той стигна до две точки в подаване на Федерер едва в третия сет. И при следващия път проби, за да бъде поставен отново на място минута по-късно, когато швейцарецът му показа колко е малък за неговия стандарт. И усети, че дори не трябва да се радва бурно, защото победата му бе прекалено лесна.

На трибуните седеше Дани Валверду и в погледа му се четеше безсилие. Явно и той вече вижда, че промяната е невъзможна. Че няма как да бъде запален отдавна угаснал въглен. Че неговият играч сам не иска плаща на героя. Е, като човек сам не иска, никой нищо не може да направи.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"

Форум - Дискусия на живо