Какво е усещането да спечелиш олимпийски медал? Какво изживяваш, когато стъпиш на подиума, и как се променя всичко, когато годините минават и се върнеш назад към спомените си? Отговорите на тези въпроси и много повече може да бъде намерено в новата олимпийска книга на ITF „Моят живот, Моят медал", която международната федерация публикува по повод предстоящите олимпийски игри в Рио.

Сред героите в книгата е и Мануела Малеева. Тя спечели бронзово отличие на Игрите в Сеул през 1988-а, което и до днес остава единствено за българския тенис. Ето какво споделя една от трите сестри от най-успешната фамилия на корта.

„Най-запомнящото се бе победата ми на 1/4-финалите, което ми гарантираше и медал от Олимпиадата. Това бе първото ми участие на Игрите и всичко беше невероятно - да съм там, да спечеля мача си срещу Рафаела Реджи, която преди това беше победила Крис Евърт, така че бях много напрегната в този мач, защото никога не бях губила от нея. Беше среща за олимпийския медал и аз спечелих, така че чувството бе невероятно.

"Да излезеш на церемонията за награждаването на централния корт също бе незабравимо. Тогава даваха по два бронзови медала, защото нямаше мач за трето място, а Зина (Гарисън) взе другия. Бях толкова объркана от всичко, което се случваше: всички тези хора, музиката, произнасянето на имената, когато пропуснах и не чух своето и трябваше да дойдат и да ми кажат да отида на подиума. Бях просто истински щастлива. Израснахме, знаейки, че тенисът не е част от олимпийската програма, затова никога не си бях представяла, че един ден ще играя там. Това действително бе като сън.

"Олимпийските игри са нещо много различно, защото играеш за страната си. Има много повече напрежение. Играх и в Барселона, но там изгубих на четвъртфиналите от Мери Джо Фернандес в три сета. Бях само на сет от още един медал и мога да определя този двубой като един от най-разочароващите в цялата ми кариера.

"Тенисът не е спорт, в който да се състезаваш за медал, затова никой у дома не знаеше какво означава това да играеш четвъртфинал или полуфинал на турнир от Големия шлем. Затова може би с олимпийския медал разбраха повече какво сьм постигнала. Оттогава се превърнах в звезда за България.

"Когато хората ме питат за това, разбирам какво съм направила. Понякога си говоря с децата си, а преди няколко години едно от тях ми каза: „Но, мамо, ти имаш олимпийски медал, а никога не си ни го показвала". Започнах да търся по всякакви кутии, докато го намеря. Сега обаче е сложен на място, което знам къде е. Това е един от най-ценните предмети, които притежавам, но не го излагам в средата на дневната си. Той е в една кутия, в едно чекмедже. Нямам нужда да го размахвам. Имам го, той е в сърцето ми и е прибран в кутия, така че ако някой иска да го види, с радост ще му го покажа", разказва Мануела Малеева.

"Тема спорт"

Форум - Дискусия на живо