Моментите, в които дори Федерер плаче (видео)
Най-емоционалните моменти от кариерата на Роджър Федерер в които дори силен човек като него не може да удържи сълзите си.
2001 година
На "Ролан Гарос" 19-годишният тогава швейцарец достига първия си 1/4-финал на турнир от "Шлема", където губи от бъдещия финалист Алекс Кореча. Месец по-късно той победи на Уимбълдън самия Пийт Сампрас, който се бореше за петата си поредна титла в Лондон.
2003 година
През месец май 2003 година за Маестрото се говори за пръв път като за претендент, за спечелването на "Ролан Гарос". Той обаче загуби още в първия кръг в Париж.
"Не знам колко време ще ми отнеме да забравя тази загуба. Седмица, година или цялата ми кариера", казва младият тогава тенисист по време на пресконференцията след мача.
Шест седмици по-късно обаче швейцарецът печели Уимбълдън и първата си титла от "Големия шлем" в своята велика кариера.
2006 година
Трофеят от Откритото първенство на Австралия бе седмият на Маестрото от "Големия шлем" за кариерата му и трети за последните шест месеца. За него обаче този трофей от Мелбърн винаги ще бъде специален, тъй като го получава лично от Род Лейвър.
"Когато след финала чух името на големия стадион - Лейвър, и получих трофея от самия него, тогава разбрах величието на този момент", припомня си швейцарецът.
2008 година
Първата Олимпиада на Фед Експрес бе в Сидни през 2000 година, но той спечели третата - тази в Пекин през 2008 година и то в тандем със Стан Вавринка
2009 година
След много здрава битка, която продължава повече от четири часа, Федерер губи финала на Откритото първенство на Австралия срещу Рафа Надал и в крайна сметка емоциите го обхващат бързо.
2009 година
Федерер успява да спечели "Ролан Гарос", след като преди това губи три поредни финала и определено има поводи за облекчение.
2012 година
Триумфът на Уимбълдън бе 17-и трофей от "Големия шлем" за Маестрото.
2014 година
Той печели първата си Купа "Дейвис" в своята кариера. Малцина повярваха каква му беше реакцията след това
2017 година
Осмият трофей на Уимбълдън разплака Маестрото, след като той дори не можеше да повярва какво е направил