Тенисът разцъфна този следобед на корт "Филиш Шатрие", където парижани се събраха, за да изпратят подобаващо 14-кратния шампион в турнира - Рафаел Надал. Матадора прекрати своята кариера в края на миналия сезон, но се завърна на любимата си надпревара, за да усети още веднъж любовта на френската публика, която го изпрати на крака, а самият Надал трудно можеше да скрие сълзите в очите си.

Неговото изпращане беще още по-специално поради присъствието на тримата му големи съперници, с които собственоръчно създадоха най-вълнуващата ера в историята на тениса - Роджър Федерер, Новак Джокович и Анди Мъри. Някогашните съперници вече изглеждаха като най-добри приятели и споделиха голямата сцена за вероятно един финален тенис акорд, а ето какво сподели легендарният испанец в прощалната си реч:

"Добър вечер на всички. Не знам откъде да започна, след като съм играл на този корт през последните 20 години. Изпитал съм толкова много радост на тази арена. Победите наистина бяха много, но страданието и загубите също не ми бяха чужди. Едно нещо обаче е сигурно и това е как абсолютно винаги вълнението и силните емоции са ме заливали, когато стъпя на този корт.

Огромни благодарности на Амели Моресмо и Жил Моретон, че ме поканиха да направим тази церемония. Това несъмнено е най-важният корт в кариерата ми и започнах тази невероятна история през 2004-та година, когато за първи път дойдох на Ролан Гарос. Тогава едвам ходех заради контузения си крак и се придвижвах с патериците, мечтаейки как догодина ще мога да участвам.

На 18 години вече наистина можех да дебютирам в Париж и си спомням, че се изправих срещу своя приятел от детството и съперник - Ришар Гаске. В онзи ден наистина разбрах какво означава Ролан Гарос. През следващите 20 години изпитах всички възможни емоции и предизвикателства, които можеше да ми предложи този турнир, влизайки в битки с невероятни съперници като Роджър, Анди и Новак.

Точно тези съперничества ни караха да се подобряваме с всеки изминал ден, защото се докарвахме взаимно до своя физически и психически предел. Нищо нямаше да бъде същото без моите големи опоненти, но мога да кажа същото и за хората, които работят неуморно за турнира и не сваляха усмивката от лицето си, докато се опитваха да направят Ролан Гарос толкова специален, колкото винаги е бил.

Бих искал да благодаря на всички президенти на френската тенис федерация, които винаги са били изключително мили с мен, както и на спонсорите, които вече са се превърнали в мои приятели. Благодарен съм и на своя екип, тъй като той е второ семейство за мен. Изживяхме толкова много заедно и не спряхте да вярвате в мен, дори когато беше най-тежко.

Накрая стигаме до моето семейство, което винаги се е вълнувало толкова много от мен и е правило всичко възможно, за да бъда щастлив. Благодаря на братовчедите ми, чичовците, двете ми баби, които са на 94 и 96 години... Знам какъв късметлия съм все още да бъдат в живота ми. Дядовците ми вече може да не са между нас, но съм им благодарен за всичко и ми липсват.

Тони, ти си причината да бъда тук. Благодаря, че отдаде толкова голяма част от живота си, за да бъдеш с мен. Научи ме на толкова много, докато заедно се смеехме, страдахме и търсехме какъв е лимитът на възможностите ни. Невинаги е било лесно, но определено си струваше. Двамата с теб не сме от хората, които изразяват лесно своите емоции, само че искам да знаеш, че нямаше как да имам по-добър треньор и ти благодаря хиляди пъти за всичко.

До мама, татко, сестра ми Марибел, Сиска и малкия Рафа - всички вие сте моето най-голямо вдъхновение. Без вас нямаше да ме има и да се чувствам толкова обичан в момента. Благодарен съм, че винаги за вас съм бил Рафа, а не сте се държали с мен като известен тенисист. Вие ми показахте какво значи уважение, ценности и ви благодаря, че сте ми дали всичко възможно в този живот.

Накрая искам да се обърна към публиката. Нямате представа какво значи да се завърна на най-скъпото място в своята тенис кариера и да усещам такава любов. Дарихте ме с толкова много незабравими моменти и заради вас имах шанса да приема олимпийския огън от Зинедин Зидан. Виждам красивата си статуя в комплекса и всички тези неща ме карат да се чувствам наполовина французин. Може вече повече никога да не играя в Париж, но сърцето ми завинаги ще остане ваше. Благодаря ви за всичко" - завърши трогателната реч на най-великия тенисист в историята на Ролан Гарос.

Los números no hacen justicia a lo que ha sido Rafael Nadal Parera en París.

De abuchearle con 19 años a idolatrarle con 38. Hijo adoptivo de una plaza que se rindió a la evidencia: tenían, ante ellos, historia viva.

Roland Garros siempre será Rafael Nadal, nunca lo olviden. pic.twitter.com/ntkC3gDSSy

— Carlos Navarro (@TheMagician5GS) May 25, 2025

Your footprint will stay here forever … wow - that is special

 

Rafael Nadal Ceremony at Roland Garros pic.twitter.com/is0gL7Xwnc

— Talking Tennis (@TalkingTennisTT) May 25, 2025

This speech. This moment. 🥹

Relive the historic Rafael Nadal tribute ceremony on the Tennis Channel app, available now 📲 pic.twitter.com/QBKZdm4w7Z

— Tennis Channel (@TennisChannel) May 25, 2025

Farewells aren’t easy 🥺@rogerfederer @RafaelNadal pic.twitter.com/PBPzoCzSkE

— Tennis TV (@TennisTV) May 25, 2025

Форум - Дискусия на живо