Когато чуем името Андре Агаси, то ние не го свързваме единствено с безбройните успехи на корта, тъй като американецът е един от новаторите в спорта и определено има сериозна заслуга за огромната популярност на тениса в днешни дни. Не всичко за мистър Ретур обаче е било цветя и рози през пътя му на развитие, защото е трябвало да отрасне под зоркото наблюдение на баща си, който до голяма степен е възприемал сина си за една машина за топки и постоянно е издевателствал над него с безумно дълги тренировки и постоянен психологически тормоз.

Именно това кара младежа действително да намрази тениса и да се превърне в истински бунтар в ранните си години, развявайки буйна грива на игрището, а дънковите му панталонки се превръщат в иконична екипировка за поколения напред. Демоните в главата на Агаси не са никак малко и го карат да изпада в сериозни ментални дупки и дори до употребата на кристален метамфетамин, но бившият номер едно винаги е бил перфекционист до мозъка на костите си, а неговият състезателен дух му помага да се изправи, когато наглед вече големите успехи са били далеч зад него и да оглави световната ранглиста на 33-годишна възраст.

Истински впечатляващо е колко конкурентен остава Андре до самия край на кариерата си, който отново идва след невероятна битка от негова страна. Това се случва в Ню Йорк през 2006-а година, когато американецът си взема последно сбогом с публиката, след като бива отстранен в третия кръг от квалификанта Бенямин Бекер.

Преди това ветеранът е отстранил Маркос Багдатис в една истинска епика, в която и двамата буквално не могат да направят нито крачка повече, само че талантливият младок пръв се предава пред болките си и показва уязвимостта на опонента си, което веднага дава нужните сили на Агаси да довърши започнатото. Впоследствие двамата лежат рамо до рамо в съблекалнята, а кипърецът едвам успява да подаде треперещата си ръка към своя идол, а в този момент играчите осъзнават истински какъв паметен сблъсък са изнесли и съумяват да си разменят по една кратка, но еднозначна усмивка.

Тази епика напълно изстисква физическите запаси на осемкратния шампион от Шлема, който не издържа на натоварването и бива надигран от наглед непретенциозния си съперник в следващия кръг, ала в този ден истинският победител е самият Андре, чиято финална реч гласи следното:

"Таблото показва, че загубих днес. Но това, което на таблото не пише, е това, което открих. През последните 21 години открих лоялност. Бяхте до мен на корта, а също и в живота. Намерих вдъхновение и щедрост, като вие ми дадохте раменете си, на които да застана, за да посегна към мечтите си, чието осъществяване би било невъзможно без вас. Щастлив съм, че имах вашата подкрепа през цялото това време и ще отнеса всеки един изминал спомен със себе си" - завършва легендата.

Андре Агаси може вече да не е част от Тура, само че наследството му винаги ще продължава да живее и да се предава през поколенията, напомняйки ни за неговото огромно сърце на корта и извън него.

Форум - Дискусия на живо