Новак Джокович, Рафаел Надал и Роджър Федерер изведоха тениса до невероятни стандарти през последните вече близо две десетилетия, но как започна тяхната история в Големия шлем, където всеки един от тях вече има по 20 титли? Нека да си припомним заедно дебютните "мейджър" трофеи за тези величия.

Роджър Федерер - Уимбълдън 2003-та година

Маестрото загатва за таланта си още през своето юношество, когато доминира напълно в двубоите срещу връстниците си. Амбицията на швейцареца е огромна от самото му начало в спорта, а това се доказва, когато треньорите му в Базел решават да го попитат какви са целите му в тениса. Тогава 16-годишният Роджър отговаря, че иска да стане номер едно в света, докато другите млади играчи в клуба заявяват как място в топ 100 би било отлично постижение за тях.

Стремежът на младежа се оказва именно нещото, което го отличава от останалите негови връстници и той побеждава Пийт Сампрас на Уимбълдън през 2001-ва година. По това време Федерер е само на 20 години, а Сампрас е седемкратен шампион от турнира. Този успех вдига сериозно очаквания към Роджър, който обаче ще трябва да чака още цели две години, за да спечели първата си титла от Големия шлем.

Това се случва на "свещената трева", като швейцарецът се среща с талантливия Анди Родик на полуфиналите. Американецът точно е вдигнал трофея в Куинс и през последните години надпреварата в британската столица неизменно е била доминирана от негови сънародници, но Федерер го преодолява в три сета, което се повтаря и в сблъсъка за титлата, в който Марк Филипусис напуска безславно победен корта.

Джон Макенроу споделя, че във въпросните две срещи младежът е показал как на практика не може да бъде надигран от никого, ако е във върховата си кондиция.

Рафаел Надал - Ролан Гарос 2005-а година

В днешно време звучи меко казано нереалистично тийнейджър да вдигне купа от Шлема, ала за Рафаел Надал Парера това не е било нищо повече от една начална стъпка към величието. Испанецът става професионалист едва на 15-годишна възраст и само няколко месеца по-късно печели дебютна среща в ATP Тура.

На 17 пък Надал завоюва отличието за най-прогресиращ играч, след като влиза в световния топ 50 и съвсем скоро записва победа над Роджър Федерер, който вече е абсолютен доминант в спорта. Стигаме до сезон 2005, когато манакорецът регистрира серия от 24 поредни успеха на клей и заминава за Ролан Гарос като един от основните претенденти.

Рафа обаче показва впечатляваща самокритичност, заявявайки, че няма как да бъде сред фаворитите, защото е допуснал редица леки грешки в първия кръг, макар че дори не е дал точка за пробив на съперника си. Впоследствие младежът отново поваля Маестрото по пътя си към триумфа, чийто славен завършек идва в четирисетова победа над Мариано Пуерта. Така Матадора се присъединява към елитната компания на Матс Виландер, който също става шампион в Париж при първото си участие.

Новак Джокович - Аустрелиън Оупън 2008-а година

Не може да не споменем пророческите думи на Тони Надал, тъй като чичото на Рафа веднага вижда таланта на Ноле, наблюдавайки го на един от страничните кортове на Уимбълдън. Тогава Джокович е извън топ 100 на света, но достига до третия кръг, а специалистът веднага информира племенника си, че двамата имат сериозен проблем, защото сръбското хлапе е невероятно талантливо.

Гийермо Гарсия-Лопес си спомня как е загубил от балканеца на същия турнир и то при положение, че е водел с два сета и е имал три мачбола. Ветеранът веднага съзира невероятната ментална устойчивост на квалификанта, чиято чистота на ударите веднага се набива на око, и испанецът сам споделя, че едва ли много хора биха могли да направят подобен обрат.

Коравият характер на Джокович тепърва ще се проявява в бъдещето, което е повече от светло за него. Новак се изкачва до номер 3 през сезон 2007, завършвайки го с достигане до финала в Ню Йорк, където отстъпва на Федерер. Реваншът на сърбина идва няколко месеца по-късно в Мелбърн, където швейцарецът е отстранен в последователни части.

По този начин Джокович се превръща в най-младия играч, класирал се за полуфиналите на всички турнири от Големия Шлем, а няколко дни по-късно вече е коронован за победител, след като надиграва Жо-Вилфред Цонга в истинска тенис епика и оттам насетне Австралия винаги е било най-щастливото място в кариерата на сегашния водач в ранглистата.

Форум - Дискусия на живо