Дженсън Бруксби навлезе с гръм и трясък в големия тенис, достигайки до 1/8-финалите на US Open още на 20-годишна възраст. Младият американец бързо се утвърди като една от най-големите нови звезди на световния тенис, след като през следващия сезон записа победа над Стефанос Циципас в Индиън Уелс и изигра 3 финала на ниво ATP.

2023-та пък започна също толкова обещаващо за за Бруксби, който сломи Каспър Рууд във втория кръг на Аустрелиън Оупън (тогавашен номер 3) и наглед младокът имаше всички данни да се бори за влизане сред топ 10 на света, но всичко се обърна с главата надолу за него в този момент.

Бившият номер 33 трябваше да мине през 2 операции на китката, а впоследствие дори не можа да се завърне, тъй като се оказа, че е пропуснал 3 допинг теста в рамките на една година и му беше наложено 18-месечно наказание. Впоследствие Бруксби обжалва и наказанието му беше намалено с 5 месеца, което означава, че най-после ще го видим в игра за старта на новия сезон.

Всичко това обаче изглежда напълно незначително, когато разберем през какво е преминал 20-годишния тенисист в хода на досегашния си житейски път. Един от най-неортодоксалните играчи даде обшино интервю пред The Associated Press, от което разбираме, че той всъщност страда от аутизъм и е направил дори невъзможното, за да живее един нормален живот, а ние можем единствено да изпитаме възхищение към обстоятелството, че към днешна дата Дженсън е атлет на световно ниво.

"Още като много малък бях диагностициран с разстройство от аутистичния спектър. До 4-годишна възраст изобщо не съм говорел и не съм възприемал по никакъв начин случващото се около мен, което се класифицира като невербален аутизъм. Започнах да прекарвам по над 40 часа седмично с невропсихиатри, за да мога просто да започна да говоря и да придобия най-прости социални умения.

Тогаа се появи доктор Мишел Вагнер, според която съумях да постигна уникален и необичаен напредък за състоянието си. Предизвикателството беше голямо, а терапията интензивна, защото изоставах сериозно в развитието си спрямо другите деца на моята възраст, но в крайна сметка положих необходимите усилия и състоянието ми премина в меката част на спектъра, въпреки че нещата са изглеждали почти необратими.

Искам да послужа като пример и вдъхновение на всички тези деца, които преминават през нещо подобно и да им покажа, че човек може да превърне всеки един дефект в ефект. Аз се научих как да използвам това си състояние в моя полза и никой не би могъл да разбере каква е истината, ако не ме познава. Това е нещо, което дълго време задържах в себе си, защото не ми беше комфортно да го споделя пред хората, но се почувствах отговорен да го направя.

Всъщност моето състояние понякога може да се превърна в голямо предимство на корта, защото имам способността да се фокусирам за изключително дълго време върху даден детайл и на практика не изпитвам никакво напрежение.

Признавам си, че в някои отношения ми е трудно, тъй като трябва да избягвам нервни изблици и съм си изградил език на тялото, който да използвам, за да стопирам подобни ситуации. - докосване на дрехите, оправяне на косата и навеждане с ръце към коленете" - споделя Бруксби част от своята изключително вдъхновяваща история, която сякаш тепърва започва.

Jenson Brooksby spoke to the AP about living with autism and returning to tennis after 2 years away because of injuries, operations and his whereabouts ban. https://t.co/QF37ORVIep pic.twitter.com/KG7CpNJLQD

— Howard Fendrich (@HowardFendrich) December 19, 2024

Форум - Дискусия на живо