Григор Димитров изпрати един сезон, който не бе особено наситен откъм тенис турнири, но събитията покрай него далеч не бяха малобройни. Първата ни ракета започна работа с германския специалист Крис Гро и позитивните сигнали в началото не липсваха. Гро беше част от тима на България за АТП Къп и се вълнуваше така, сякаш играеше собствената му държава. Той непрекъснато даваше напътствия, а всички наши състезатели го приеха за свой сънародник.

Григор също изглеждаше вдъхновен и мина с лекота през срещите си с Даниел Еванс и Раду Албот, но допусна поражение от Давид Гофен, което се оказа пагубно за шансовете на нашите момчета да продължат напред. Именно в този двубой се видя, че Димитров среща огромни проблеми срещу тенисисти с качествен ретур и няма нужното постоянство при началния си удар, за да ги затруднява с него.

Проблемите със сервиса ставаха все по-сериозни в хода на годината, като последваха поражения от наглед доста непретенциозни съперници като Томи Пол и Грегоар Барер. Въпросните състезатели се намираха по това време в края на първата стотица, само че стабилното посрещане отново се оказа достатъчен коз, който да изхвърли Григор в ранните етапи съответно на Аустрелиън Оупън и турнира в Монпелие. Именно колебливите подавания на родния ни представител го правеха крайно несигурен в решителните моменти и той губеше тези завързани срещи, в които не можеше да разчита на лесни точки, когато най-много имаше нужда от тях.

Последва лъч на надежда по време на надпреварата в Акапулко, която може би бе най-силната в сезона на Гришо. В нея той залагаше главно на насочването при сервиса си, като това подсигуряване се оказа добра стратегия, защото му спести множество двойни грешки. Разбира се, този прийом му постави и трудната задача да се бори за всяка една точка в продължителни размени от основната линия, но българинът беше готов за това и профуча през съпротивата на Стан Вавринка, за да се класира за полуфиналната фаза, където го очакваше сблъсък с Рафаел Надал.

Там обаче испанецът нямаше как да бъде надигран със стабилна игра от основната линия и Матадора постепенно пропука отбраната на Григор, който се опита да промени тактическия си план в хода на срещата и блесна с някои невероятни бекхенд уинъри, ала Рафа имаше отговор за всяко едно негово нестандартно решение и заслужено се поздрави с успеха.

Точно тогава дойде пандемията, а с нея и принудителната пауза на тенис сезона за около пет месеца. Първата ни ракета прекара този период заедно с треньора си в Сан Диего, като те имаха на разположение тенис корт, което беше огромен лукс, имайки предвид, че по това време спортните дейности на открито бяха напълно забранени. Лошата новина беше, че двамата се заразиха с коронавирус по време на демонстративната надпревара Адриа Тур, която Новак Джокович организира с цел популяризирането на спорта на Балканския полуостров и в опит да върне тениса отново към обичайните си навици на провеждане.

В крайна сметка цялата идея се превърна в пълно фиаско и голяма част от тенисистите преболедуваха вируса, а при Димитров последствията бяха далеч по-тежки, защото го прекара с пълната му палитра от симптоми. Той се завърна на корта през август месец, за да вземе участие на Мастърса в Синсинати, но сам сподели как изобщо не чувства тялото си напълно възстановено и това се видя отчетливо в мача му срещу Мартон Фучович от втория кръг, в който нашето момче просто изгуби съпротивителни сили в третия сет.

На Ю ЕС Оупън последва ново поражение от унгареца, който за втори пореден път превърна двубоя във физическа битка, на която Григор не издържа и напусна турнира още във втори кръг. Нашият тенисист впоследствие отново призна, че е възстановен само на 80 процента и към момента не може да разкрие пълния си състезателен потенциал.

Някъде там се случи и неофициалната раздяла между Григор Димитров и Крис Гро. Моето лично мнение е, че няма абсолютно никакво място за съжаление по отношение на този развой на събитията. Германецът е безспорно харизматична фигура и се хареса със сърдечното си поведение на феновете у нас, само че по никакъв начин не обогати професионалното развитие на първата ни ракета. Всеки специалист работил с Гришо е оставял по някаква следа в играта му, започвайки от агресивната настройка, придобита от Микаел Тилстрьом, подобрената физика и борбен дух, заимствани от Роджър Рашийд, както и прагматичния подход, типичен за Даниел Валверду. 

Тук не видяхме по никакъв начин почерка на Гро. Димитров се луташе между безброй вариации в търсене на своя облик и често изглеждаше объркан на корта. Той често не усещаше кога да навлезе в пределите му и кога да заеме по-отбранителна позиция, а обикновено залиташе в едната крайност, от която така и не можеше да излезе. Крис се опита да промени движението на българина при начален удар, но това не доведе до никакво повишаване на ефективността. Всъщност родният ни представител бе едва на 47-мо място през годината по този показател, което ни дава реално представа колко сериозно негативно отражение е имало това върху Григор.

В края на сезона определено дойдоха и най-положителните изяви на първата на ракета, макар че липсваше наставник до него. Димитров се класира за четвъртфиналите на турнира в Рим, прекъсвайки негативната си серия на това събитие, а освен това за пръв път в кариерата си достигна до втората седмица на Ролан Гарос. Изявите му в зала също заслужават отбелязване, тъй като там българинът се поздрави с място на полуфиналите в Антверпен и финалната осмица във Виена. Точно в австрийската столица дойде и единствената победа на Гришо над топ 10 представител през сезона и то с обрат над Стефанос Циципас, който бе губил само една среща, в която води в сетовете през цялата 2020-а.

В тези заключителните моменти от годината видяхме едно далеч по-офанзивно лице на нашия състезател, което се надяваме да се развие по време на партньорството му с Данте Ботини, който е почитател именно на атакуващата игра и ранното вземане на топката, така че очаквам това да бъде пренесено върху първата ни ракета и да го виждаме все по-често да доминира върху своите съперници!

Форум - Дискусия на живо