Още е рано за младите

В първите дни на US Open сякаш гледахме превю на бъдещето на мъжкия тенис. Момчетата на по 20 години не искат да следват правилата, а да ги нарушават. Франсис Тиафо, мощен 19-годишен американец, вкара швейцарския маестро Роджър Федерер в пети сет. Роденият пък през 1999-а Денис Шаповалов (Канада) изхвърли №8 в схемата Жо-Вилфред Цонга (Франция). Андрей Рубльов, също на 18 години, победи в три сета №7 - Григор Димитров. Нищо, че през юни руснакът дори не беше в Топ 100 на ранглистата.

Но не на всички младоци им върви. 20-годишният Александър Зверев (Германия), сочен за голямата звезда на идващото поколение, отстъпи на хърватския си връстник Борна Чорич. Явно да развалиш нечии очаквания е по-лесно, отколкото да изпълниш собствените си.

„Когато се появят на сцената, играчите имат един малък прозорец от време, за да хванат вълната," смята 26-годишният Димитров, който само допреди няколко години беше в ролята на голямата млада надежда - „Бейби Федерер“. - Много тенисисти правят добра първа година, но какво се случва с тях после? А на третата? След това има четвърта и пета. Едва тогава може да се каже дали някой е бъдеща звезда."

Димитров все още се счита за млад играч. През 2008-а той спечели юношеските титли на „Уимбълдън“ и US Open, а днес има 10 милиона долара от наградни фондове, титла от „Мастърс“ и е стигал до №8 в света. Отпадането от Рубльов е само още един удар по амбицията му за пробив в Големия шлем.

„Все пак мисля, че тепърва навлизам в най-добрите си години," доверява българинът. "Кариерата на един тенисист може да продължи десетилетие, но може и да е 12-15 и дори 20 г. Онзи ден някой ми каза: „Знаеш ли, че вече те смятат за ветеран? Идва новото поколение“. Стори ми се странно, защото доскоро аз бях от „следващото поколение“...“.

Може би е прав предвид факта, че този сезон 36-годишният Федерер спечели две титли от Големия шлем, а третата отиде при Рафаел Надал.

„Ако преди 6-7 години някой ми беше казал, че на 31 ще бъда номер 1 в света, нямаше да повярвам“, признава испанецът.

Тезата на Димитров се потвърждава и от швейцареца Стан Вавринка, спечелил първата от трите си големи титли на 28. Все по-добре се справят и играчите от следващото ниво като 35-годишния испанец Фелисиано Лопес.

Същото е и при жените. Серина Уилямс доминираше до 36-годишна възраст и смята да се завърне след раждането на първото си дете. Сестра й Винъс е на 37 и сякаш става все по-добра. Ангелик Кербер (Германия) пък спечели първите си две титли от Шлема на 29.

Средната възраст на шампионите в професионалните турнири за 2016-а е 29 години. Четиринадесет от тях са над 30, а само преди десетилетие това се смяташе за преклонна възраст на корта.

„Мисля, че нашето поколение ще вдъхнови следващите да играят по-дълго," смята Винъс Уилямс. "Ние им показахме, че е възможно да играеш на високо ниво години наред.“

Легендата Мартина Навратилова, която остана на корта до 50-годишна възраст пък смята, че времето отнема едни качества, но пък ги заменя с други. „Когато останеш на корта достатъчно дълго, се научаваш да четеш играта," казва тя. "Младите може да имат предимство във физиката, но невинаги могат да компенсират с главата.“

Димитров също не бърза да превъзнася момчетата, които го наричат „ветеран“. „Един мач, един турнир, дори една година може да се окажат подвеждащи," смята той. "Изискванията на тура, скоростта на играта, физическите натоварвания са много големи.“

А новоизгрелият Рубльов признава, че едва преди няколко месеца е дал на безспорния си талант необходимата „храна“, за да се развива.

„Доскоро не работех като истински професионален тенисист," разкри руснакът. "Миналата година промених всичко. Смених екипа си и вече имам хора за всяка работа. В онзи момент реално започна кариерата ми.“

Всяко поколение има един-двама играчи, чиито особености ги изстрелват пред останалите и стават модел за подражание на следващите. В началото на 90-те тенисист с личен треньор беше рядкост. Сега има армии от физиотерапевти, специалисти по храненето и дори психолози, на които се плаща да се справят с напрежението от големите очаквания.

„Сякаш всеки вече води по шест души екип със себе си," чуди се Димитров. "С мен са трима. Аз обичам да опростявам нещата.“

Загубата от Рубльов обаче със сигурност му е припомнила, че загадъчното пътешествие в тениса никога не свършва.

Източник: "Труд"