Пътуването до турнира в Ротердам се превърна от една наглед интересна възможност в абсолютно задължителна цел, след като стана ясно, че Григор Димитров ще участва в надпреварата. Разбира се, то едно подобно приключение няма как да премине без известни перипети и първоначално организаторите отказаха да изкарат акредитации на мен и моя приятел Валери, което беше голям удар, защото вече бяхме организирали и резервирали абсолютно всичко. 

Това първоначално въодушевление беше напът да ни коства прескъпо, защото цените на билетите в Ротердам могат да сложат в малкия си джоб моноспектакъла на Джон Малкович в София, но не се предадохме и в крайна сметка бяхме одобрени за медийни представители, като огромна заслуга за това има господин Найден Тодоров - президентът на Българската асоциация на спортните журналисти.

Начало на приключението:

В крайна сметка се отправих към летището в сряда сутринта с надеждата, че ще мога да проследя двубоя между Димитров и Хуркач, който беше трети в програмата за деня и на теория имах шансове да бъда на корта, ако предходните срещи се проточат. На всичкото отгоре в самолета стоях до българин, когото реших да попитам, преди да кацнем, откъде бих могъл да си купя билети от влака за Айндховен до Ротердам, а той веднага ми отвърна, че пътува точно натам и живее на 300 метра от залата.

Вероятно това е пефектният сюжет при сцена за отвличане, но човекът разказа един куп неща за себе си и реших, че може да му се има доверие и потеглихме към града с неговата кола. Самият той нееднократно се пошегува, че ще вземе добър откуп, след като разбра как живея в центъра на София, което тогава не ми беше особено забавно, но само след час бяхме на точното място, като за мен имаше една добра и една лоша новина.

Мачът на Гришо беше приключил тъкмо в този момент, ала все пак победата беше именно за нашето момче, така че със сигурност щях да го наблюдавам занапред в събитието. Ако не друго, то нямаше нужда от излишно бързане и с Валери можеше спокойно да разгледаме залата до началото на вечерната сесия. "Ахой Арена" е най-голямото подобно съоражение в страната, разполагайки с близо 16500 седящи места (с 4 хиляди повече от "Арена Армеец"), и неслучайно преди две години беше домакин на "Евровизия".

Самото място е необятно и в началото често се губех измежду десетките различни зали, в които имаше множество заведения, магазини, различен вид активности за децата, игрище за падел и няколко огромни тенис маси. Истината е, че Ротердам е работнически град и самото събитие до голяма степен е повече бизнес ориентирано, така че не ви съветвам да посещавате турнира в ежедневно облекло. Повечето зрители не са истински тенис фенове, а просто са получили покани от организаторите и гледат да обменят възможно повече работни контакти, докато случващото се на корта остава на заден план.

Тези обстоятелства убиват до голяма степен атмосферата по трибуните, макар че домакините се бяха постарали шоуто да е на ниво и ярки светлини озаряваха цялата зала, когато дойдеше ред на играчите да излязат за двубоите си. Задължително тенисистите бяха извеждани на корта от различни деца и преминаваха през публиката по пътя си към полето, което даваше възможност на зрителите да се поздравят с всеки един състезател.

Единствените ми оплаквания са по отношение на твърде театралната обстановка по време на мачовете и качеството на кетъринга, който наподобяваше училищна столова и главният готвач определено щеше да е от първите, които се разделят с куртката си, ако влезе в някой от популярните реалити формати за готвене.

Емоцията Григор:

Истината е, че от самото начало усещах как Григор ще постигне големи неща в турнира. Първата ни ракета прекарваше повече време на тренировъчните кортове и във фитнеса от всеки един друг свой колега, като излъчваше страхотна увереност и не спираше да се шегува с треньора си. Григор често поддържаше темпото на тренировъчните си партньори, докато същевременно говореше и се смееше заедно с Джейми Делгадо. За последно гледах Гришо от толкова близо в София и тогава у него се наблюдаваше една умора и примирение, само че в момента няма и следа от това му състояние и той се бореше за всяка една топка, вярвайки до последно в шансовете си.

Точно това позволи на Димитров да извоюва този паметен обрат срещу Алекс Де Минор на четвъртфиналите, макар че в последните два сета българинът изобщо не можеше да разчита на първия си сервис и своя любим форхенд. Григор имаше самочувствието да се надиграва с бързоногия австралиец в серия от изтощителни размени и го надиграваше редовно в тях, като вече виждахме завръщането на страхотния слайс на нашето момче, който едва отскачеше от корта и неслучайно Рафаел Надал преди време определи бившия номер три за най-добрия в този департамент от играта.

Ние с Валери пък бяхме заели позиции на първия ред и нямахме възможност да издадем нито звук, защото се намирахме сред другите журналисти и просто се молех да не се стига до някакви сериозни драми. За съжаление, то с Гришо това е трудно постижимо и буквално двамата щяхме да скочим от седалките си, след като нашето момче отрази два мачбола и сложи точка на спора, пласирайки един от най-феноменалните минаващи удари, които някога съм виждал. Тогава ние не издържахме и изразихме бурно радостта си от победата, а вероятно нашите колеги вече нямаха особено желание Григор да продължава особено напред в турнира.

Лични премеждия:

След страхотните емоции в петъчния ден, то трябваше да преминем през нещо недотам приятно и вероятно с идея по-опасно от самото ми стигане в Ротердам. С Валери бяхме резервирали възможно най-близкото Airbnb до "Ахой Арена" и до голяма степен през нощта се редувахма кой ще бъде на пост, защото къщата беше като извадена от филм на ужасите. Огромна дървена многоетажна постройка, която е била за последно почиствана след последната титла от Шлема на Род Лейвър. Самият под скърцаше при всеки досег с него, стълбището беше спираловидно и изключително тясно, а самият собственик спеше точно под нас, където беше и единствената тоалетна.

Аз лично съм гледал доста хорър филми и нямаше да сляза долу през нощта, ако ще там да съм забравил всичките си вещи. Точно поради тази причина не бяхме особено отпочинали за полуфиналите, но пък бяхме останали невредими и дори открихме български магазин точно до стаята ни, който жената беше оставила изцяло на разположение за нас и можеше да пазаруваме дори когато я няма.

Признавам си, че също така не бях подготвен за времето в Нидерландия и често нямах представа дали е сутрин, или нощ, когато се събуждах, и в момента оценявам наличието на слънце повече от всякога. Често се чувствах като мореплавател през 16-и век, който трябва да прецени посоката на вятъра, за да завърши успешно своята експедиция, но стига толкова лирически отклонения, тъй като надпреварата вече навлизаше в решителната си фаза.

Финални щрихи от турнира и заключение:

Ако трябва да бъда честен, то се притеснявах най-много точно от потенциална среща с Даниил Медведев. Руснакът е доказал, че има противодействие за всяко едно от оръжията на Григор и определено е един от най-неудобните съперници за българина, въпреки че в миналото е бил побеждаван от него. Бившият номер едно също ме впечатли изключително много с тренировъчните си занимания, които приличаха повече на финала от Големия шлем, защото Медведев издаваше стонове дори при изпълнение на рутинно воле и побесняваше, щом забие топката в мрежата.

Шестият поставен вече беше разгромил миналогодишния шампион Феликс Оже-Алиасим и отново приличаше на онази напълно безпогрешна тенис "машина", която е способна да разгроми всеки един съперник насреща си. Григор може да спечели само три гейма в този мач, ала ви уверявам, че малцина биха се представили по-добре, имайки тази версия на московчанина срещу себе си.

Самата среща предложи широка палитра от крайно изтощителни разигравания и самият руснак дишаше изключително тежко в един момент. Впоследствие Даниил призна, че резултатът не отговаря изобщо на истината и се върна към пропуснатите три брейкбола при 2:2 във втория сет, когато нашият сънародник определено беше разколебал опонента си, но допусна няколко неточности, които го лишиха от възможността да се бори за място във финала.

Самата битка за трофея безспорно противопостави двамата най-добри играчи през седмицата и изглеждаше, че Синер е напът да спечели втората си титла от подобна категория. Младокът действаше с висока доза агресия и не се колебаеше да рискува в най-важните моменти, а това качество определено ще го превърне в един от големите шампиони на бъдещето.

Италианецът обаче трябваше да се изправи срещу същинска тенис стена, която беше готова за всяка една смяна на посоката и агресивно продължение, като накрая стабилността на Медведев взе връх и той се поздрави с първата си купа за сезона.

След това имах шанса да участвам в шампионската пресконференция на бившия "мейджър" носител, чието поведение извън корта е абсолютно образцово и той отговори възможно най-изчерпателно на журналистите в залата, а накрая обърна внимание на всяко едно от децата, които бяха останали да го изчакат пред медийния център.

В заключение бих искал да кажа, че това е едно от най-големите тенис приключения в моя живот и нищо от него нямаше да бъде същото, ако не го бях изживял заедно с моя приятел Валери. Григор Димитров пък е отново на правия път и може да е загубил 11 поредни полуфинала, само че подобно равнище ще му даде още много възможности да достига до крайните фази на надпреварите и ви уверявам, че много скоро прокобата ще бъде счупена.

Яник Синер сподели в церемонията по награждаването, че това е най-добрият турнир на закрито през годината и не мисля, че съм в позиция да споря точно с него. Изживяването беше повече от запомнящо се и се надявам да съм ви предал поне малка част от собствените си емоции, които ще ме държат още дълго време.

Форум - Дискусия на живо