Конкуренцията в световния тенис е изключително сериозна и едва 3 процента от юношеските състезатели съумяват да преминат на следващото ниво и да се превърнат в професионалисти. Безспорно индивидуалните качества на дадени играчи са по-високи от на други, но това само по себе си не е гаранция за успех, ако нямаш правилните хора до себе си, които да ти помогнат да ги развиеш. Именно Патрик Муратоглу е един от специалистите, чиято работа е помогнала на редица тенисисти да се докоснат до върха в спорта, като именно французинът е откривателят на таланти от величината на Стефанос Циципас и Холгер Руне, а освен това имаше водеща роля във възраждането на кариерата на Серина Уилямс, която добави цели 10 титли от Големия шлем под негово ръководство.

В момента Муратоглу с гордост управлява своята едноименна академия и едва ли съществува състезател, който да не желае да почерпи поне малко от опита на 52-годишния треньор, но нещата невинаги са изглеждали толкова съвършено в живота на Патрик, а сега нека ви запознаем с неговата история и това как той си печели статута на един от най-уважаваните експерти в спорта изобщо.

Противно на сегашното му амплоа на уверен и успешен човек, то французинът е бил изключително тихо и срамежливо дете, което има сериозни проблеми със самочувствието. Това затруднява сериозно социалните контакти на парижанина и по това време определено не е сред най-популярните хлапета в неговото училище, само че тогава Патрик открива тениса и всичко се променя точно в този момент.

Животът на Патрик се преобръща, когато отива заедно със своето семейство да гостува на техни приятели, които по случайност разполагат със собствен корт. Така един следобед родителите решават да връчат ракета на своя син, а самият Муратоглу разказва как става въпрос за любов от пръв поглед:

"Тенис кортът беше единственото място, където се чувствах силен. Когато страдаш от липса на самочувствие, то е истинско вълшебство, щом намериш подобно кътче. Прекарвах цялото си свободно време там. Опонентите идваха и си отиваха, но аз винаги бях там. Звукът от съприкосновението на топката с ракетата, вземането на толкова много решения за части от секундата, непрекъснатите къси спринтове от едната посока в другата - намирах красотата във всяко едно от тези неща."

Обсесията обаче не спира дотук и преследва Муратоглу през целия му живот. Той смята, че това е едно от задължителните условия по пътя към величие и не се поддава на непрестанните приказки, че дадено момче или момиче ще се превърне в следващия голям тенис шампион:

"Много се притеснявам, когато мой състезател ми заяви как не гледа тенис у дома, защото се занимава с това по цял ден.  Кара ме да мисля, че явно не е достатъчно отдаден. Роджър гледаше стари мачове и след 40-ата си годишнина, а Серина непрекъснато проучваше съперничките си, набавяйки си огромен набор от видеоматериали. Опитвам се да кажа, че винаги можеш и трябва да се опиташ да научаваш нови неща.

Много треньори са ми казвали, че в нашата академия се е появил бъдещ носител на титли от Шлема, само че не означава нищо, ако играеш добре за няколко седмици. Най-добрите притежават способността да го правят по минимум 300 пъти в годината и никога не избързвам в преценката" - категоричен е Патрик.

Самият французин никога не е страдал от липса на амбиция да пробие на най-високото ниво в тениса, но съдбата му е отредила друго. Момчето бива забелязано още на 11-годишна възраст от местната федерация и никой не се съмнява в качествата му да бъде професионален играч един ден. Мечтата на младока обаче е разбита съвсем рано, защото той моли родителите си да влезе в специална програма за атлети, която разделя времето му между тренировките и учението, ала точно тогава Муратоглу е започнал гимназиалното си обучение и неговите родители са изцяло против подобна перспектива.

Това накара съкрушеното момче да захвърли напълно своята ракета. Патрик не вижда смисъл просто да играе за забавление през уикендите, след като целият му свят изглежда разбит.

"Или играеш, за да си най-добрият в света, или не играеш изобщо. Това беше и остава моята философия. Винаги съм давал 100 процента в тренировките си и продължавам да работя по същия начин досега. Няма смисъл изобщо да се захващаш с каквото и да било, ако планираш да го оставиш недовършено" - признава наставникът на Холгер Руне.

Пренасяме се цели седем години по-късно, когато 21-годишният мъж вече гради кариера и се справя добре с живота, ала разбира как просто не може без тениса и някогашната страст го връхлита по-силно от всякога. Муратоглу отива до най-близкия тенис клуб в обедните си почивки и спомените изплуват в съзнанието му, докато си представя разигравания, тайбреци и шампионски точки.

Само няколко седмици по-късно пък Патрик решава да започне всичко отначало и наема свой личен треньор, с когото прекарва часове на корта, тества тялото си до лимита с различни физически изпитания и често може да бъде забелязан как тича на минусови температури из парижките паркове. В крайна сметка французинът разбира, че може да е близо до любимия си спорт и по друг начин и напуска работа, решавайки да отвори своя собствена тенис академия.

"Беше същинска лудост. Нямаше нито един човек, който да смята решението ми за разумно, като слагам и себе си в това число. В този момент просто исках да си върна загубеното през годините и последствията не ме интересуваха. Нямах абсолютно никакъв опит като наставник, не знаех как да ръководя подобен бизнес и стартирах цялото начинание с моя личен треньор и още един тенис фанатик" - спомня си парижанинът.

В началото тримата намират средства единствено да наемат няколко корта от местния клуб и клиентите им са предимно мъже на средна възраст, които искат да влязат в прилична физическа форма. Това по никакъв начин не е достатъчно за амбициозния Муратоглу и той осъзнава, че се нуждае от голямо име в екипа, за да привлече вниманието на сериозните състезатели. 

Наглед изпълнението на подобен план изглежда малко вероятно, само че обаятелността и отдадеността на французина успяват да вдъхновят величието Боб Брет, чиито съвети са извели Борис Бекер и Горан Иванишевич до спечелването на "мейджър" трофеи. Австралиецът решава да се премести в Париж и заедно с Патрик влагат нужния труд и средства, което прераства в съвременния вид на академия "Муратоглу".

Подходът на французина е спрямо конкретния тенисист. Той се адаптира и е способен да влезе под кожата на всеки един играч. Муратоглу си го обяснява с обстоятелството, че в детството си е бил мълчалив и е наблюдавал хората, което в момента му помага да ги разчита много бързо и всъщност е превърнал най-голямата си слабост в свое оръжие. 

Патрик не е почитател на един от пионерите в бизнеса, а именно Ник Болетиери, който създава първата световноизвестна тенис академия и е отговорен за успехите на имена от ранга на Андре Агаси, Мария Шарапова, Джим Къриър, Моника Селеш и още много други. Болетиери подлага състезателите на изпитания, които биха били трудни дори за американските командоси, но Муратоглу има собствен подход.

"За мен играчите са като диаманти и не можеше да си позволиш да похабиш дори един от тях. Нямаш право да ги третираш така, сякаш са болиди за масово производство от Формула 1. Повечето специалисти не ме разбираха в желанието ми да работя индивидуално с всеки един от моите кадри и смятаха, че е загуба на време, само че Боб ме подкрепи и резултатите не закъсняха.

Беше голям удар, когато той реши да напусне, тъй като първоначално академията носеше неговото име и беше риск да инвестирам в друго тенис светило. Не исках академията ми да се обезличи и да сменяме името на всеки няколко години, а самият аз бях никой, за да я кръстя на себе си" - признава Патрик.

Французинът обаче бързо наваксва липсата си на треньорски опит и не след дълго извежда Маркос Багдатис до повече от неочакван за кипъреца финал на Аустрелиън Оупън. Това кара славата на Муратоглу да се разрасне много бързо и тийнейджърката Анастасия Павлюченкова поема риска да работи с младия специалист, а резултатите са повече от впечатляващи - скок от номер 350 до влизане в топ 25 и заслужена награда за тенисистка с най-голяма прогрес в WTA Тура в хода на сезона.

Всичко това доказва на парижанина, че няма нужда от нов Боб Брет, защото Патрик Муратоглу е достоен негов заместник и академията заслужено получава името на своя основател, чийто житейски път е пример за това, че никога не е късно човек да преследва мечтите си.

Форум - Дискусия на живо