Контузия в гърба, отказване от "Мастърс" турнир, загуба на старта в Синсинати и само един изигран мач за последния близо месец - не е най добрата възможна подготовка за турнир от Големия шлем, нали така? Физическото състояние на Григор преди началото на US Open далеч не можеше да бъде определено като цветущо и беше напълно нормално да не подхождаме с големи очаквания към участието на най-добрия български тенисист в Ню Йорк, имайки предвид в колко неподходящо за него време се очертаваше да стартира последната "мейджър" надпревара през сезона.

Точно това прави и толкова ценен вчерашния обрат на Димитров. Тук не говорим за някаква невероятна игра, която видимо не беше налице, не говорим за страхотна психологическа устойчивост, защото пропукванията бяха видими, а говорим за умението да не се отказваш до последно, абстрахирайки се от всички останали обстоятелства. 

Редица атлети тренират по най-правилния възможен начин с години наред и всичко отстрани може да изглежда перфектно за тях, но спортът е жесток и само няколко секунди невнимание биха могли да отнемат мечтата, която си преследвал цял живот. Един фалстарт е в състояние да те пречупи и да заличи всички други пъти, в които си тръгвал много пред останалите и винаги си знаел накъде и защо поемаш.

Поради тези причини, то беше съвсем естествено Гришо да влезе бавно в мача и самочувствието му да е много далеч от връхната си точка. Той диктуваше играта, беше инициатор на всички интересни решения и имаше статистическо предимство в почти всички моменти, само че сякаш не вярваше достатъчно в себе си и намираше начин да допусне грешка, когато наглед всичко се развиваше в негова полза.

В такива моменти е важен начинът на мислене и ясно можем да отличим огромния опит на Григор, когото, признавам, аз лично вече бях отписал. Бившият номер три нито за момент не е помислил как до този момент никога не е правил обрат от 0:2, а е наблегнал на това, че всъщност е контролирал играта през цялото време и ни демонстрира един действително шампионски манталитет в следващите два сета, където превъзходството му беше безспорно.

Той сам сподели колко лесно е да играеш, когато си "в зоната" и вярваш във всяко едно свое изпълнение, но вчера Димитров спечели една много по-важна битка, а именно тази със самия себе си. Постепенно можехме да видим колко по-сигурен става първата ни ракета в действията си, като вече неговите удари придобиха далеч по-голяма острота и вярата в очите беше налице.

Да, истина е, че нашият сънародник направи и невъзможното да върне съперника си обратно в мача по време на решителните мигове от петия сет и нямаше да има шанс да се поздрави с успех, ако от другата страна на мрежата не стоеше съперник извън топ 100 на световната ранглиста, но се замислете какво е 26 пъти да си изоставал с два сета и никога да не си успявал да спечелиш. Григор е бил няколко пъти близо до направата на подобен обрат и то намирайки се в много по-добра спортна форма от сегашната си, ала така и не съумяваше да прекоси финалната линия.

Колкото и негативи обаче да посочим, то не можем да изтрием магическия завършек на двубоя и едно стоп воле, което вероятно ще вдигне нужните вътрешни сили, за да видим един съвсем различен Григор Димитров в срещата му с Анди Мъри. Несъмнено британецът ще бъде далеч по-сериозно изпитание пред бившия 1/2-финалист в състезанието, но той вече преодоля една огромна психологическа бариера и на практика получи втори живот в надпреварата.

Разликата между успеха и провала може да бъде въпрос на милиметри и никога не е късно да преминеш откъм печелившата страна. Григор сам каза, че все още вярва, че може да подобри няколко малки детайла, които биха могли да се превърнат в голямата положителна промяна за бившия номер три. Първокласният тенис никога не се е изпарявал от ракетата на българина и единствено остава другите парчета от пъзела да се наредят по такъв начин, че опитът да се превърне от негатив в позитив за нашия тенисист. Първата крачка е направена.

Форум - Дискусия на живо