Пиронкова: Учудвам се как пробих в тениса без никакъв ресурс

В момента най-добрата българска тенисистка Цветана Пиронкова се готви за третата си Олимпиада. Тенис надпреварата в Рио де Жанейро ще се проведе между 6-и и 14-и август.

"За мен ще бъде Олимпиада №3, което само по себе си отчитам като успех. Това беше един чудесен плюс от доброто ми представяне в Париж. Изиграх много силен мач в първия кръг срещу Сара Ерани, победата над нея ми даде доза увереност, която подсили доброто ми усещане. Със всеки следващ мач се чувствах все по-добре и така… Просто дойде моментът," сподели Пиронкова пред в. "Марица".

Според нея, за да стигнеш до най-високото ниво в тениса, трябва да преминеш през всички стъпала, а не да очакваш бърз успех. "На такива срещи никой не обръща внимание, но аз съм изиграла много от тях. Загубата боли по същия начин, а победата е също толкова сладка. Те всички са взаимно свързани, без анонимните мачове нямаше как да стигна до големи сцени като централния корт на "Ролан Гарос".

"Стартирала съм от на-ниското стъпало, бавно и полека, започнахме да изкачваме тази стръмна стълбичка. Това е труд, натрупан в продължение на всички тези години."

С кариерата си до момента Пиронкова споделя, че е сбъднала мечтата си и тази на всички в семейството й.

"Аз съм горда със своите постижения и с пътя, който съм преминала и продължавам да вървя. Няма да изброявам успехите си, всеки, който се интересува, е запознат със значението им. За мен и моето семейство това е една сбъдната мечта. Мечта, в която вярвахме само ние и преследвахме въпреки всички препятствия и мнения около нас. Връщайки се назад, чак аз се учудвам на това как без никакъв ресурс и материални привилегии едно момиче от Пловдив успя да пробие в толкова конкурентен спорт като тениса. Но ето че има как."

Българката споделя и своята рецепта затова как може да разчитаме на още тенисистки като нея.

"Много са нещата и факторите. Но най-общо казано трябва добре развит масов спорт, добри материални бази и хора, на които им харесва да се занимават с тази дейност. Както от треньорите, така и от спортуващите. Работата е много и за двете страни и ако не я обичаш, ще бъде мъка."