Поглед в миналото: Какви бяха постиженията на Голямата тройка в юношеството им?
Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович са категорично най-добрите играчи в историята на спорта, разделяйки си общо 61 титли от Големия шлем. Членовете на Голямата тройка са ни дарили във времето с незабравими двубои помежду си, а техните съперничества надали скоро ще имат аналог. Истината е, че всеки един от тези състезатели притежава дадени рекорди, които никога другите няма да съумеят да подобрят, и затова е много трудно да бъде откроен явен лидер измежду тях.
Нека обаче да се върнем в техните тийнейджърски години и да разберем дали техният голям пробив е бил очакван, и колко бързо са направили прехода към най-високото ниво. Неведнъж сме виждали как бляскави юноши са се проваляли изцяло в мъжкия тенис, а този материал цели да добием представа колко точно талант са показвали трите легенди в самото началото на звездните си кариери.
Роджър Федерер (1996 - 1998 г.)
Швейцарецът е единственият от тях, който прави плавен преход към професионалните турнири и се отчита с постоянно присъствие в юношеските надпревари. Маестрото достига до първата позиция и при подрастващите, завоювайки общо пет трофея, като най-престижните биват тези от Ориндж Боул и Уимбълдън. Федерер изиграва общо 98 мача в този период от развитието си и печели цели 78 от тях. Любопитна подробност е, че 13 от неговите загуби идват на клей и много специалисти очакват въпросната настилка да бъде ахилесова пета за младежа. Всъщност тогава Роджър може да е водеща фигура сред връстниците си, само че никой не го определя за някакво изключително явление в тениса. Големият му пробив идва през 2001-ва година, когато побеждава самия Пийт Сампрас на "свещената трева" и ясно заявява, че много скоро ще имаме нов хегемон в Тура.
Новак Джокович (2003-2004г.)
Сърбинът прекарва само един непълен сезон при подрастващите, защото отрано показва огромен потенциал и решава веднага да премине към състезанията на най-високо ниво. Ноле изиграва общо 56 мача на юношеско ниво и постига успех в 44 от тях. Балканецът обаче допуска ранни поражения на почти всички "мейджър" турнири, което има своето логично обяснение. По това време Джокович е едва 16-годишен и главно играе срещу момчета навършили пълнолетие.
Всичко се променя изцяло на следващата година, която Джокера стартира с две поредни титли и класиране на полуфиналите в Мелбърн. Това му помага да се изкачи до номер 25 в ранглистата и да бъде забелязан от правилните хора, като впоследствие получава няколко покани за надпревари в ATP Тура. Тийнейджърът се възползва максимално от тях и през 2005-а вече се установява изцяло при мъжете, след като достига до третия кръг на Уимбълдън, тръгвайки от квалификациите.
Точно тогава Тони Надал за пръв път забелязва как младежът удря топката невероятно чисто и се обръща към своя племенник с думите: "Рафаел, имаме проблем", които определено придобиват пророческо значение.
Рафаел Надал
Испанецът е истински тенис вундеркинд и изиграва само два юношески турнира. Рафа придобива звезден статут още в тийнейджърските си години, като се превръща в един от най-младите шампиони в историята на Големия шлем и сериите "Мастърс 1000". Докато конкурентите му тепърва навлизат в професионалния спорт, то Надал е вече утвърдено име и достига до втората позиция в световната ранглиста, когато е едва на 19 години.
Нека все пак да се върнем към кратките изяви на манакореца в юношеския тенис, които го отвеждат до спечелването на Купа "Дейвис". Тогава 15-годишното момче не допуска нито една загуба в двубоите си на сингъл и е с водеща роля за титлата на испанския отбор. Истината е, че Матадора вече се е превърнал в голямо име и всички значими събития искат да си осигурят неговото участие.
Надал пък е напълно готов да направи следващата крачка и скоро се превръща в деветия тенисист с победа на ниво ATP, който не е навършил 16 години. Младокът побеждава Рамон Делгадо в Майорка и впоследствие играе само на най-реномираните надпревари, след като се сбогува с тениса при подрастващите на Уимбълдън през 2002-ра. Именно там идва единствената загуба на Надал в този тип състезания, бивайки надигран от алжиреца Ламин Уахаб, чиято кариера тогава достига своя връх и той никога дори не влиза в топ 100 при професионалистите.
Виж още:
▶ Кошмарът на Алкарас се нуждаеше от 10 мачбола, за да приближи Нидерландия до дебютен финал!
▶ Навръх рождения си ден: Борис Бекер загуби завинаги най-скъпия човек в живота си
▶ Разочарованият Моя: Сбогуването с Надал беше небрежно, нищожно и неуважително спрямо него
▶ Краят на една тенис любов? Калинская дава все по-ясни сигнали, че Синер е минало за нея