Ръководителят на Българската Тенис Федерация - Стефан Цветков, е сред най-разпознаваемите фигури сред спортните ръководители у нас. Цъфа, както го наричат приятелите, води родния тенис вече четвърти мандат, а освен това има изключително стабилни позиции в световния тенис. Рядко дава интервюта, особено за печатни медии, но пред „Спринт" говори за най-важните политики у нас и по света, както и за състоянието на популярната игра в пандемията и очертаващото се бъдеще за глобалния тенис след това:

- Странна година беше 2020-а. Но тенисът имаше поводи за добро самочувствие, нали...

- Да, имаше поводи за добро самочувствие. Толкова. Успяхме да проведем вътрешния календар, имаше условия през повечето време за тренировки. Но по-скоро нищо от това, което би направило разликата, не можа да се случи. В световен мащаб тенисът поради пандемията загуби доста от своята атрактивност. Затова генерално нещата са негативни. Да - Цветана Пиронкова стана спортист на годината, да - националният отбор за ATP стана отбор на годината, да – Григор Димитров продължава да е любимец на фенове и журналисти. Иначе тази година за първи път у нас влиза верига UTR PRO – с пет турнира с по 25 000 долара награден фонд, три за мъже и два за жени, всичките в Пазарджик. UTR осигурява сериозна конкурентна среда, всеки състезател изиграва минимум по 4 професионални мача, защото системата е на групи. Даваме силен тласък на Център за професионално обучение на треньорите. Стартирахме редовни онлайн курсове за квалификация по линия на Global Professional Tennis Coach Association към ATP. Първите няколко уикенда лектори бяха авторитетни имена като Алберто Кастелани и Тони Надал и интересът беше много голям. Но и проблемите, които имаме да решaваме, са много.

- Какво имате предвид?

- Клубовете си имат своята независимост, а това означава – да имат и решения как да провеждат своите активности. Но ние, доброволците във федерацията и хората в офиса, доста често се оказваме тези, които трябва да взимаме решения и да действаме вместо някой друг. Така се е наслагвало през времето - отделяме нерви, време, усилия за, бих казал, понякога излишни действия. Които в крайна сметка са без привкус на реформи и са за сметка на други стратегически инициативи.

- Каква е стратегическата цел на Българската федерация по тенис?

- Дигитализацията на всички равнища. Вече сериозно работим за създаването на наша собствена електронна система. Преговаряме със световни софтуерни фирми. Буквално всички сфери от дейността на федерацията ще бъдат дигитализирани – децата, състезателите, любителите дори, обучението на треньорите и съдиите също, както и алгоритъмът за организиране на турнири и много други неща още...

- А какъв е козът на федерацията в маркетинга?

- Покрай телевизионните предавания и покрай турнира в София се създаде сериозна маса от публика. Имаме много фенове, които не играят тенис. Има 150 000, които играят. Има още два пъти по толкова, които гледат редовно тенис. Има и други, които гледат само Григор и Цветана. Всички те би трябвало да са големият ни коз. Трябва да потърсим технология и начин как да привлечем този актив. Имаме и заможни хора, които играят тенис и по места могат да правят хубави неща за спорта. За съжаление нямаме средства, с които да стартираме всяка година като приходи от световната и от европейската федерации. Но ако обединим нашия капитал – хората, които се интересуват от тенис, и сме модерни технологично, би трябвало нещата да потръгнат по-добре. Защото всичко като структура на федерацията и нормативни документи е направено. Трябва да свикваме, че вече няма оne man show, който да решава и да прави всичко. Има комисии и правила. В едни други години, по-идеалистични, сме правили много неща. Излишно много. Искахме да сме навсякъде. Това е коствало много усилия и много средства – от спонсори и наши средства. От истинско желание да станат неща, които не сме успели да постигнем преди ние или нашите родители. Но се отрезвихме. Днес, ако не си изорем нивичката, т.е. не си направим модела, няма как да стане. Темпото беше невероятно, което обаче не създаде стабилни основи. Сега по-корпоративно, оглеждат се нещата, стабилизира се бюджетът. И се търсят възможните приоритети. Имаме Национален тенис център, имаме и турнир – но не знам за колко време...

- Как стоят нещата с турнира за тази година?

- На пръв поглед просто. Има създадена публика. Винаги хората ще се интересуват от Григор. Миналата година имаше договор да играе. Но... календарът падна заради вируса и после нещата на Григор не му съвпаднаха. Това удря върху спонсорите, върху държавната подкрепа също. Проблемът е, че собствениците на турнира от Dubai Duty Free си търсят и по-добри възможности. В наше лице имат прозрачен и честен партньор. Пет години минаха. Трябва да сме реалисти - ако за такъв турнир няма дългосрочен вариант на поява на Григор или на Джокович, ще има проблеми със спонсорите както досега.

Защото генерално имаме малко други козове. С изключение на публиката. Нямаме сериозни приходи от сувенири, от кетъринг също, малко от ВИП. Имаме чудесен телевизионен партньор, а спонсорите – слабичко... Остават ATP медийни права, драстично намалени, и „Емирейтс". Това е. Няма тайни приходи и пера. Държавата се включва с 500 000 лева. Трябва и местна звезда. Григор или Джокович. Мико Кузманов, Адриан Андреев и Алекс Лазаров вървят напред, дай Боже някой да влезе в стотицата, за да генерират и те по-сериозен интерес. Дано успеем да го проведем още няколко години. Сега има нагласа, че сякаш по-скоро ще успеем. Имаме разговори със сериозни спонсори, както и с министър Кралев. Но дългосрочно този турнир трудно ще е в София. Някои си мислят, че това е някаква прищявка или финансова инжекция за този или онзи. За жалост тази фикция се подклажда от хора, които не разбират процесите. Но да не забравяме, че направихме много добре три пъти Турнира на шампионките на WTA. А ако се върнем 15-ина години назад - и „Фед къп" с участието на 16 състезателки от Топ 100.

- Не е ли твърде сложна структурата на световния тенис?

- Прекалено сложна. Има седем големи организации, които го ръководят според своите виждания и интереси – двата тура ATP и WTА, четирите Гранд шлема и световната федерация ITF. По-надолу са шестте регионални федерации. Това са доста организации, които постоянно дават различни сигнали. За честността и чистотата в тениса се инвестираха рекордни средства от международната федерация – за антидопинга, срещу корупцията. Посоката беше поета решително. Сега в пандемията имаме решения в друга посока. ATP наскоро го направи, очаквам и другите организации да го последват – разреши за три години отново турнирите да имат за партньори компании за залози. Това не значи, че ще се случват залагания извън правилата. Но досега в това отношение имаше твърда политика на всички. Иначе националните федерации, такива каквито ги знаем, полека-лека няма как да издържат с изключение на 20-25 държави. Особено когато традиционните клубове почти са на изчезване. Говоря за клубовете като членска маса, с прозрачен борд, доброволчески, който поддържа спортна дейност и след това реинвестира част от печалбите в спортни дейности, а не в капиталови разходи, инвестира в състезатели, треньори и в обучение. Всичко това започна да променя ландшафта на тениса още преди вируса. Сега този процес ще се забърза още повече. Който иска да бъде жив, ще трябва да няма сантименти и всичко ще е комерсиално. И обратно – когато дадена федерация и най-вече нейните членове – клубове, са в сложно положение, няма как самата организация и дори международната централа да не изпитват сериозни трудности.

- Значи може да има трусове в глобалния тенис?

- Нека свалим розовите очила. Ако се фокусираме не върху отделните постижения на организациите, а върху общото положение, тенденциите не са вдъхновяващи. Затова аз - като член на ръководството на ITF, апелирам за по-сериозна централизирана политика в световния тенис. Сега тези седем мощни организации общо отделят общо 15 милиона долара годишно за развитие на тениса по света. И това се дава от спорт, в който се правят и потеглят милиарди в най-различни посоки.

- Какво трябва да се направи?

- Вижте волейбола – световната федерация заедно с един фонд влагат 300 милиона за развитие на спорта. Тъжната истина е, че в тениса там, където не се печелят пари, обръщането на внимание намалява. Разчита се някоя федерация, клуб, спонсор, родител или всички в пакет да докарат добър състезател до 18-19 години, където агентите и туровете го взимат. И турът започва да печели от неговата визия, лице, игра, успехи. Състезателят също печели, разбира се. А тези надолу под него са в ролята само на производители и черноработници. Да не говорим, че има фрапиращи случаи на конфликт на интереси по върховете на световния тенис. Това за мен е картелно поведение. Пазарът си е пазар, но там където говорим за стратегии и подрастващи, за масовост и за здраве, са необходими регулации. Може да се регулира с едно съобразяване с факта, че даденият състезател е минал през някаква система. Дали клуб или федерация, или и двете, трябва в даден период да получават дивиденти от това, които да влизат в изграждането на други такива спортисти. Да има правила, които да се следват на базата на регулации на най-големите агенции и цялата мениджърска дейност. Бяха тръгнали подобни разговори, но короната ги стопира.Трябва да се измисли балансирана формула, за да се спасят клубовете и националните федерации, които са в основата. Когато една система отгоре получава всичко, а отдолу нещата са оставени да се оправят сами и само „пазарно" без регулации, рано или късно няма как системата да не се дестабилизира. Нещата в тениса ще се понаредят, когато световната структура бъде пренаредена или поне регулирана донякъде. Ако се отпуши да работи и се оптимизира дейността на световната екосистема на тениса, ще стане по-лесно и в България. Иначе в ITF при Дейвид Хагърти стартираха някои хубави неща. Например няколко наши тенисисти се възползваха от средства 2-3 години за участия по турнири от един фонд. Вярвам, че идването на Андреа Гауденци начело на ATP, както и на Майк Макнолти и Жил Муретон, съответно като президенти на федерациите на САЩ и Франция, ще има положителен ефект върху световния тенис.

- Заради всичко, което казахте, ли сте фен на тениса отпреди 30-40 години...

- Заради дървените ракети, белите екипи, традицията, феърплея, приятелствата. Това са основните неща, с които тенисът е бил известен. Пътят на играчите до 80-те години беше колеж, образование и тенис. Също имаше наградни фондове, но не такива. В това отношение всичко стана извън контрол. Играчите не спазват етичен кодекс. Състезатели, активирани от мениджърите, искат баснословни пари от турнирите. Без да се замислят, че изсмукват една система, която ги е създала.

- Каква е възможната формула за стабилизиране на националните федерации?

- Показателен е примерът на Италия, но тя е по-голяма държава. Там президентът Бинаги успя да направи телевизия на федерацията. Имат милионно финансиране от Италианския олимпийски комитет и от държавата. Сега в Торино ще е турнирът Мастърс за следващите години. Имат Nextgen в Милано, имат и турнира в Рим, където федерацията е съсобственик. Като се има предвид, че Италия е родината на бийч тениса и на падъла, италианците са в добро състояние. Това може да се каже и за Гранд шлем нациите и за още двадесетина държави в света от гледна точна на националните им федерации. У нас разполагаме с Национален тенис център, приходите от дейността на който трябва постепенно да се увеличават.

- Как да завършим по-позитивно?

- Радетел съм да направим 4 регионални федерации със свои отговорности и независим статут. Търсим и развиваме сътрудничество на балканско ниво. В основата сме на създаване на Балканска асоциация по тенис. За да могат младите ни тенисисти още от 10-12-годишни да пътуват на състезания навън. В контакти сме с три академии в Испания, както и с водещите федерации на Германия и Франция – да изпращаме децата на кампове и обучения там, където могат да вземат най-доброто. Гордеем се с постиженията на младите ни тенисисти – плевенчанките Йоана Константинова и Росица Денчева са №1 и №2 на Тенис Европа при 14-годишните. Имаме трима в Топ 100 при 18-годишните - Денислава Глушкова, Пьотр Несторов и Динко Динев. Всеки месец правим кампове в Националния тенис център. На прага сме да влезем в училищата чрез клубовете. Треньорите да водят занимания по тенис по време на третия час по физическо или в занималнята. Правихме го пилотно в няколко училища – Пазарджик, Димитровград, Бургас, Харманли. От 15 септември тази година гоним да влезем в 20-25 училища. Втората година да станат 40 и повече. Ще се създават училищни клубове по тенис, ще има училищни първенства. Това е пътят един спорт да стане истински масов. Иначе короната ни отрезви. Каза ни – я си подредете нещата. Но средставата трябва да си ги изработим в системата или на пазара с модел, който работи. Моята мотивация е всичко, което е направено, да остане в историята. И да започнем нова страница. Лека-полека да подмладяваме федерацията. Да активираме клубовете и хората с новата комуникационна платформа. Да обединим нашия пазар от всички, които обичат тениса и се интересуват от него. Само това, съчетано със сериозни промени в организацията на тениса на глобално ниво, може да ни дръпне напред и нагоре като национална федерация.

Привлякъл съм над 10 милиона лева за българския тенис

Стефан Цветков-младши или Малкия Цъф вероятно е роден с ракета за тенис в ръка. Както и сестра му Борислава. Стефан Цветков-старши е сред емблечатичните имена на родния тенис. Големия Цъф е в националния отбор от 1959 до 1966 г., многократен призьор от държавните първенства, два пъти шампион на двойки с Цветан Цолов. Играе на 3 балканиади, има призове от 5 спартакиади. Води националния отбор за King′s cup (европейско зимно първенство) и в състав Любен Генов, Божидар и Матей Пампулови и Любомир Петров тимът ни побеждава Румъния в Букурещ с Флорин Съгърчану и Югославия в Загреб със Зоран Петкович. Цветков-старши прави сериозна треньорска кариера в Кипър, а преди това е капитан и на отбора ни за Купа „Дейвис" - по-късно на същата длъжност е и Малкия Цъф. Старши среща бъдещата си съпруга Благовеста на кортовете на БСФС. Ето разказа на Цветков-младши:

- От бебе съм по кортовете. Подавал съм топките на много турнири. Пред очите ми е играта на Томас Емрих, Тадеуш Новицки, Лео Палин, Ян Норбек, Бобо Живойнович... Живял съм с това. Като се сетя - настръхвам. Имах една кутия топки „Пени" у дома. Често ги миришех. Харесваше ми тази миризма на топките. Всичко това, разбира се, е покрай баща ми, а и майка е играла тенис също. Имаме самочувствието на истински кореняци софиянци. Всеки град трябва да има местен патриотизъм. За града, за махалата, за приятелството - много истински чувства, но през годините сякаш се позамазаха.

След редица успехи на двамата със сестра ми във всички възрастови групи на корта в семейството взехме решение – Борислава първа отиде в САЩ със стипендия. Когато изкарах военната служба в „Левски", заминах и аз. Адаптацията продължи доста. Успях да направя доста познанства и приятелства. Пет години учих и играх в два университета. Започнах да следвам бизнес, после и политически науки. Университетите са „Айова стейт", където професор е бил Джон Атанасов, и „Минесота". Всяко лято по 8 седмици играех в германски клубове. Помагах си финансово и направих сериозни контакти и там. Имаше период в Америка и Европа, през който работих в „Кока Кола" и други големи компании..

Бях лидер на отборите си и в САЩ, и в Германия, където вкарах тима на Хойлимбург от пета в трета лига. Тенисът е индивидуален спорт, но аз винаги съм бил отборен играч.

Дойдох си в България и в дискотека „Ялта" най-добрите тенисисти тогава ми подхвърлиха защо не опитам да стана капитан за Купа „Дейвис". Това беше детска мечта. След три месеца процедура се случи. Дойдоха треньори и ми казаха да поискам заплата. 500 лева! Каква заплата бе, хора? Годината е 1997-а. Не спях по цели нощи, мислех. Голяма емоция и голяма гордост. Направихме първите лагери в чужбина - Кипър, Гърция, Америка, всичко платено с частни средства. Обличах отбора, играчите имаха договори – за ракети и с клубове в Германия. Тенисистите пътуваха и играеха навън. Работихме с Орлин Станойчев, Милен Велев, Иво Трайков, Иво Братанов, Радослав Лукяев, Тодор Енев, Димо Толев, Илия Кушев... Водил съм по 12 души на лагер. Мой приятели са идвали с доста пари в брой по време на хиперинфлацията да платят сметката. Трудно беше, но емоцията бе невероятна.

Станахме втори, трети в Европа – тези първенства вече ги няма. Победихме Чехия с Радек Степанек и с капитан Явор Навратил – до ден днешен капитан за „Дейвис". Да не говорим за победите над Словакия с Мирослав Мечир капитан, Словения, Гърция... Направихме хубав рейд. Взехме по 500 лева и бяхме щастливи.

Към края на третата година вече имаше голямо разминаване между моята визия за развитието и необходимостта да се побутнат все пак малко нещата и от федерацията... Абсурд. Започнаха неразбирателствата. Разбрах, че в България като малък пазар нещата се случват много по-трудно. Отидох в частния сектор. С един колега и приятел направихме клуб. Той беше голям запалянко на тениса – Пламен Минчев, лека му пръст, който много помагаше на тениса десетилетие преди това. Видях отстрани колко са зле нещата във федерацията. И започнаха хора, които са вътре, да ме търсят... Така се стигна до 2004 година, когато Минчев стана президент, а аз вицепрезидент. После го наследих на поста, та досега...

Вдигнахме бюджета на федерацията четворно в частта от частния приход. От министерството днес парите са около 700 хиляди лева. И въпреки това при комерсиалната промяна и насоченост на новите клубове – съвсем нормална между другото, оставя дупка в развитието. Всичко виси във въздуха – долу са родителите и треньорите, доста от които не знаят как се правят нещата. И горе федерацията трябва да покрива всичко – няма как да стане. Като президент на БФТ съм привлякъл много спонсори, помогнал съм за много уайлдкарти, за много посещения на млади състезатели в чуждестранни клубове, академии, университети... Да не говорим, че за тези години над 10 милиона и половина лева съм докарал в тениса извън държавното финансиране. И пак нещата не вървят така, както ми се иска - нямаме структура. Тя, структурата, тръгва отдолу – от клубовете. Когато повечето клубове са слаби, има и неангажираност на общината, проблеми с материалната база, липса на специалисти, които да развиват самите клубове. Хубаво е, че министерството прояви разбиране в тази ковид обстановка. Увеличените двойно пари за развитие на клубовете за 2021 година - това е тестът. Дали всеки клуб ще направи точните инвестиции или ще си ги похарчи...

Комбинирам бизнеса с доброволческата работа във федерацията. За съжаление – за добро или за лошо, винаги съм ставал и съм лягал с тениса. Ако бях във ФИФА или УЕФА със същите позиции, които сега имам в световния тенис – щях да вкарвам по 20 милиона долара в България всяка година. Но в тениса просто няма такива пари за развитие.

Източник: БФТ

Форум - Дискусия на живо