Тенисът постоянно е играел огромна роля в живота ми и категорично, независимо от обстоятелствата, е бил издигнат на пиедестал, което невинаги е най-разумното решение, когато пренебрегваш част от задълженията си заради него и стигаш до всякакви крайности, за да го гледаш или играеш, само че емоцията често е вземала връх над разума. По тези причини не съм се колебал и за миг да се свържа с тогава все още слабо познатия ми Валери, ставайки част от MVTennisWorld още от самото му създаване. Стартът беше труден, тъй като бяхме екип от само трима души и нямахме никаква представа точно как трябва да подходим в новото си начинание, но с огромна сплотеност и младежки ентусиазъм съумяхме да създадем нещо наистина специално и същевременно да изградим силна връзка помежду ни.

Затова беше сбъдната мечта, когато разбрах, че с преливането ни в Tennis.bg ще имаме възможност да бъдем част от тазгодишния Sofia Open в ролята на журналисти. Разбрах как целият положен труд и безсънни нощи са си стрували. Преди 20 месеца рядко минавахме по 5 четения на статия, докато сега щяхме да имаме възможността да сбъднем една огромна наша мечта! Аз лично може би бях и най-развълнуван, защото журналистиката винаги ме е влечала и нямах търпение да се потопя в този необятен свят, където ще имам възможността да разговарям с някои от най-ярките имена в тениса.

Екипът ни беше в залата още от първата секунда на събитието. Аз, Валери и Марк в ролята си на журналисти от обособената за целта трибуна, както и Диана и Пешо, които винаги бяха готови да помогнат при нужда и определено нищо от това нямаше да бъде възможно без тяхното съдействие. Истината е, че вълнението беше далеч по-особено в сравнение с предишните години на надпреварата. Този път нямах възможност до толкова голяма степен да мога да съм въвлечен в самите срещи, само че новата роля бе още по-завладяваща и с Валери постоянно бяхме на нисък старт в очакване на следващата пресконференция, излизането на новата програма, както и подготвянето на съответните въпроси към състезателите.

Тръпката при дебютната ни поява в медийния център още преминава през мен и усещах силно притеснение в момента, в който бях посочен да задам първото си питане в хода на седмицата, обаче съумях да се преодолея и да го превърна до известна степен в рутина. Бях вече подготвен психически, независимо дали пред екрана ми ще застане Денис Шаповалов, или Анджелина Джоли. През тези дни несъмнено завързах много ценни контакти в професионален и личен план, а хубавите думи за работата ни от страна на хора, които виждам за пръв път, несъмнено бяха още един стимул да продължаваме заедно с другите да се развиваме и да надграждаме.

Самата надпревара също беше крайно интересна и значимите събития не липсваха. За съжаление, българското участие завърши без победа, макар че част от нашите представители показаха известна конкурентноспособност в продължителни интервали от срещите си и накараха хората по трибуните да се въвлекат в тези двубои, създавайки една атмосфера, която почти не отстъпваше на тази, с която сме свикнали при нормалните условия за провеждане на събитието. Двамата топ поставени в лицето на Денис Шаповалов и Феликс Оже-Алиасим разочароваха с представянето си, но видяхме пълното изгряване на звездата на Яник Синер, който показа тенис от световно ниво и изуми с хладнокръвието си, което неминуемо ще го отведе към върховете на световната ранглиста. Особено впечатляващ бе сблъсъкът между Синер и Де Минор, който категорично може да бъде провъзгласен за украшението на турнира.

Освен това бях погълнат от невероятно техничната и красива игра на Ришар Гаске, от качествата на бившия номер 1 при юношите Йонас Форейтек, както и от Вашек Поспишил, който стартира годината извън топ 150, а сега определено показва една ниво, с което спокойно може скоро да бъде сред поставените тенисисти на надпреварите от Големия шлем в най-близко бъдеще.

Най-ценното обаче си остава, че споделих цялото това изживяване заедно с всеки един член на екипа. За пръв път се събрахме в пълен състав и изживяването беше невероятно. Благодарен съм на Валери за нестихващата му енергия и това, че бе до мен през цялото време, на Марк за задълбочените разговори, на Диана, която пишеше като машина и ме изхранваше, все едно ми е майка, на Анисия, че имах удоволствието най-сетне да се запознаем, и на Пешо за неговата жертвоготовност.

Знам, че където и да ме отведе животът, то няма и на 10 процента да бъда толкова щастлив на друго място, различно от сегашното. Никъде няма да имам същото желание за работа, същото разбирателство и приятелство с останалите. Това за мен не са просто някакви колеги, а едни от наистина близките ми хора, които обичам страшно много, и се надявам много скоро да имаме шанса да отразяваме още по-голям тенис турнир заедно, а сайтът да става все по-добър и приятен за вас, нашите читатели! 

Форум - Дискусия на живо