Джон Макенроу е останал в историята като един от играчите с най-буйна кръв, който редовно е демонстрирал агресивно поведение спрямо съдиите и е използвал нецензурен език на корта, но американецът почти винаги е съумявал да преобразува тази негативна енергия в свое оръжие и се е борил до последно за победата, а не се е поддавал на моментното разочарование.

Много хора тогава са виждали в лицето на младежа същински злодей, имайки предвид особеностите на времето и безупречното поведение на корта, което са спазвали почти всички състезатели през 80-те години на миналия век, ала именно огромната жажда за успех е била най-силната движеща сила на Макенроу, за когото поражението просто не е било опция и точно този негов особен нрав го е превърнал в легендата, която познаваме към ден днешен.

Истината е, че бившият номер едно винаги е знаел кога да сложи точка на своите протести, за да не си навлече по-сериозно наказание от някоя глоба и нагледно е показвал принадлежността си към адвокатската фамилия, от която произлиза, защото до 30-годишна възраст неизменно се е спасявал от възможността да бъде дисквалифициран от дадена среща.

Изглежда обаче, съдбата на Големия Мак е била предначертана и просто нямаше да е редно, ако точно той не беше останал в историята като първия дисквалифициран тенисист в Откритата ера на тениса. Въпросните събития се развиват на Аустрелиън Оупън през 1990-а година, когато Макенроу вече е в края на кариерата си и достигането му до осминафиналите до голяма степен може да бъде счетено за изненада.

Там пред американеца се разкриваше страхотна възможност, тъй като го чакаше мач с непоставения скандинавец Микаел Пернфорс, а освен това все още надпреварата в Мелбърн не е сред най-предпочитаните за топ тенисистите, които често в миналото са избягвали дългите пътувания до Зеления континент и Откритото първенство на Австралия до голяма степен е приличала на местен шампионат, което е давало възможност на австралийските тенисисти да се домогнат до лесна титла от Големия шлем.

Въпросният двубой започва отлично за седемкратния шампион от Шлема, който печели откриващия сет, отпускайки само един гейм на опонента си. Впоследствие нещата се обръщат, а Макенроу обръща гнева си срещу една от съдийките на линията, като започва да се взира настойчиво в нея, докато през цялото време не спира да удря топката нагоре със своята ракета.

Все пак 30-годишният играч за известно време укротява своите демони и повежда с 2:1 в отделните части, ала в четвъртия сет отново влиза в негативна серия и се стига до забита ракета в корта от негова страна. Това автоматично довежда до служебна точка в актива на шведа, която е с цената на пробив и протестите на левичаря изведнъж стават изключително бурни. Американецът твърди, че почти не е наранил своето оръжие на труда и е нямал никакво намерение да стори нещо подобно, но съдията не желае да го слуша и разпорежда играта да продължи.

Тези събития карат настоящата легенда да се обърне към супервайзора на надпреварата, само че не среща никакво разбиране и от него, което кара Джон да поздрави по особено цветущ начин неговата майка. Обичайно третото предупреждение би означавало загубата на служебен гейм, но тогава се тества нов правилник с по-малък толеранс към провинения и мечтата за австралийски триумф на американеца е разбита, като той напуска корта под бурните освирквания на публиката.

Медиите пък нямат търпение да чуят оправданието на скандалния тенисист за безпрецедентната ситуация и определено не остават разочаровани от чутото:

"Не знаех за смяната на проклетите правила. Казах просто една невинна 4-буквена думичка за майката на супервайзора. Можеше да ме остави да играя. Разбира се, то трябва да поема отговорност за действията си, но винаги съм знаел кога да спра и всичко това щеше да бъде избегнато, ако не беше промяната на правилото, съдията, супервайзора и техните майки" - завършва Макенроу в неподражаемия си стил.

Форум - Дискусия на живо