Анди Мъри постигна един от най-големите си успехи, достигайки до №1 в световната ранглиста. Ще се върнем към някои от най-значимите моменти в кариерата му. От кортовете в Дънблейн дo това да стане най-добрият на планетата шотландецът беляза невероятния си поход, печелейки осма титла за сезона на „Мастърс 1000“ в Париж.

С победата над Джон Иснър той отбеляза 19-ия си пореден успех на Тура. През юни Новак Джокович стана първият от 47-години насам, който стана носител на 4 поредни титли от Шлема. Тогава това бе немислимо, но същото се отнася и за прогреса на Анди в класацията на АТР. Мъри обаче бе невероятен в последните месеци, след като спечели Уимбъддън, олимпийско злато, 5 други турнира и загуби само 3 мача. В момента той буквално е на гребена на вълната, а нищо чудно тепърва да има какво още да постигне.

Всичко за Анди започва, когато е на 5 години и за първи път се докосва до ракетата. 7 по-късно той печели националния шампионат за под 14, когато е само на 12. През септември 2004-а Мъри ликува на US Open за подрастващи на „Флашинг Медоус“, печелейки срещу Серхий Стаховски. Тогава той се утвърждава като най-голямата надежда на нацията в тениса.

През март 2005-а става най-младият британец, който някога е играл за купа „Дейвис“, помагайки на отбора да победи Израел в решителна битка на двойки. След впечатляващо представяне на Куинс Мъри получава и специална покана за Уимбълдън, където прави силни мачове, преди да отпадне от опитния Давид Налбандян в трилър, продължил над 4 часа. По-късно през сезона той достига и първия си финал на АТР ниво в Тайланд, където обаче е спрян от великия Роджър Федерер.

След като се съюзява с бъдещия си най-голям съперник Джокович в мъжките двойки на Откритото първенство на Австралия през 2006-а, Анди стига и до първата си титла, побеждавайки в Сан Хосе последователно Анди Родик и Лейтън Хюит, за да пробие в Топ 50. Година по-късно той вече е част от Топ 10, класирайки се за полуфинали на в Индиън Уелс и Маями.

По пътя към US Open 2008 Мъри бие Джокович в Синсинати за първа титла от ниво 1000. Това му помага да добие още по-голяма увереност, за да направи истински фурор на „Флашинг Медоус“. Той печели за първи път в кариерата си срещу Рафаел Надал, отстранявайки испанеца на полуфинала, за да отстъпи в спора за трофея на Федерер в три сета.

Когато Анди побеждава Джеймс Блейк за титлата в Куинс през 2009-а, той става първият британец с домашен трофей от 1938-а. Във втория си финал от Шлема в Австралия 2010-а той отново губи от Федерер и сякаш мечтите му са прекършени: „Мога да плача като Роджър, но е срамота, че не мога да играя като него“, емоционален е британецът.

Година по-късно ситуацията се обръща. Той отново достига финала в Мелбърн, където губи от Джокович, преди да сложи край на 7-годишната прокоба, ставайки първият британец с финал на Уимбълдън. Отново обаче отстъпва в спора за трофея на Федерер, този път в 4 сета.

Анди обаче намери начин да си отмъсти, след като взе златото на „Ол Инглънд Клъб“ след 6:2, 6:1, 6:4 в олимпийския финал срещу Роджър през 2012-а. При смесените двойки той грабна и сребро с партньорката си Лора Робсън. И тук нещата се промениха. Явно постижението му вдъхна кураж, за да може Мъри да достигне до финала на US Open. Той водеше с 2:0 сета на Джокович, но позволи на сърбина да изравни, преди да намери още малко енергия, за да превземе Ню Йорк! Няколко месеца по-късно Ноле взе своя реванш в Мелбърн в 4 сета.

Седмица преди Уимбълдън, шотландецът спечели своята трета титла от Куинс, ликувайки над Марин Чилич. Успех, който предхождаше и края на най-голямата тегоба британския тенис Мъри влезе завинаги в сърцата на местните фенове, след като не остави шанс на световния №1 Джокович във финала на „Ол Инглънд Клъб’ за крайното 6:4, 7:5, 6:4. Победа, с която 77-годишната прокоба на(Фред Пери бе пратена в историята.

Последва разочароваща 2014-а, след която Анди отново игра финал на Големия шлем, губейки от сърбина в Мелбърн. През май обаче той победи Филип Колшрайбер, за да извоюва първата си титла на клей в Мюнхен, след което шокира и краля на тази настилка Надал след 6:3, 6:2 на финала в Мадрид. Мъри се справи и с Кевин Андерсън за четвърти трофей в Куинс, след което сложи край на 8 поредни поражения от Джокович. От всички ^победи обаче, тази за купа „Дейвис“ бе най-неочаквана. Шотландецът записа 11 от всички 12 победи за своята страна. Включително три в двойка с брат си Джейми, за да изведе Великобритания до мечтания трофей от отборното първенство през декември.

Месец по-късно, през януари тази година, Анди отново не успя да вземе титлата в Австралия, губейки от Джокович. Превръщайки се в един от най-добрите на клей обаче, той достигна за първи път до финала в Париж, където за съжаление резултатът бе идентичен, формирайки големия шлем на сърбина. Малко по-късно обаче Мъри доказа класата си и не допусна изненада срещу Милош Раонич за нова купа от Уимбълдън и трети трофей за него от Топ 4.

Като част от най-добрата си серия от 22 поредни победи Анди оформи и нещо, което никой друг не бе постигал преди него – спечели второ поредно злато от олимпийски игри в емоционален финал с Хуан Мартин дел Потро в Рио.

С достигането до финала на Мастърс 1000 в Париж Мъри стана 26-ият професионален тенисист, достигал до №1 в света, от въвеждането на системата през 1973-а. В крайна сметка той си тръгна с титлата от френската столица след три сета с Джон Иснър и по всичко личи, че е основен фаворит да завърши сезона именно като най-добрия тенисист на планетата.

За целта ще трябва да опита да спечели финалите в Лондон, където ще има шанс да оформи по оптимален начин безспорно най-силната година в кариерата си.

"Тема спорт"

Форум - Дискусия на живо