Лос Анджелис, юли 1998 г. По време на записа на едно телевизионно интервю Лейвър моли да седне за момент. Строполява се на земята, когато понечва да се изправи. Присъстващите викат бърза помощ. Лекарите разбират, че става дума за удар и го карат в специализиран медицински център. Докато лежи на носилката в асансьора, един от медиците го пита как се казва. Лейвър отронва: "Е, някога бях сносен тенисист."

Ситуацията е трудна, но шампионът се справя благодарение на спешната лекарска намеса, на малко късмет, но и заради борбената си закалка, дарила го с толкова победи. Две седмици след атаката Род Лейвър започва физиотерапия. След още месец е изписан. Единствената следа от инцидента са видимите затруднения в говора му във вечерните часове, когато се чувства уморен. Впечатляващият детайл в историята е, че ударът атакува дясната страна на тялото му, сякаш за да съхрани неговата фамозна лява ръка, наричана от фенове и съперници "the arm" (бел. ред. - "ръката", "оръжието").

Раждането на нов тенис

Като физика Лейвър не е нещо особено - 68 кг, 173 см. Това е малко даже и за 60-те години на миналия век, когато по кортовете не са се срещали често "робокопите" от наши дни. Но който е хвърлял поглед върху лявата му ръка, не е успявал да сдържи възхищението си. Обиколката в частта между китката и лакътя е еднаква с тази на Роки Марчиано, световен шампион по бокс в тежка категория през 50-те години, а самата китка е по-голяма от тази на Флойд Патерсън, приемника на Роки на трона в категорията. Накратко - ръка за нокаут, но преди всичко ръка за тенис, невиждан преди. 

Род Лейвър е роден на 9 август 1938 г. Куинсленд, Източна Австралия. Увлечението му по тениса се заражда след преместването в Рокхемптън, където той, двамата му братя и сестра им разчертават линиите върху неплодородната земя, собственост на семейството им. Между зрителите на тези мачове случайно се оказва Чарлз Холис, учител по тенис, бързо съзрял силата на младия Род. Татко Рой се доверява на Холис, който показва, че има ясни идеи за бъдещето на сина му. Като повечето левичари Лейвър изпълнява бекхенда, посрещайки топката отгоре надолу. Холис го научва да изпълнява топспина, а за да увеличи силата му, го заставя да бъде с часове наред с топка за тенис в дланта си и да я мачка с пръсти. Резултатът е хипертрофия на дланта и последвалата способност да нанася жестоки и изненадващи удари. Заражда се нов тенис, чието преимущество е използването на китката и зрелищността.

Трънливият път на славата

Род не се радва отрано на шампионско признание. Когато "светията" на австралийския тенис Хари Хопман го вижда за пръв път, такъв слаб и мършав, му лепва насмешливия прякор "Ракетата". До 18-та си година той с труд си прави име, защото преди него в отбора за купа "Дейвис" са играчи като Хоуд, Роузуол, Фрейзър, Купър и Емерсън. Първото му пътуване в Европа е през 1956 г., първите успехи идват през 1959-1960 г. с победа на Откритото първенство на Австралия и достигане до три престижни финала - два на "Уимбълдън" и един на "Форест Хилс". Както признава самият той, за пробива му помага отсъствието на големите на времето Холд, Роузуол, Гонзалес, които възстават срещу фалшивия аматьоризъм и не участват в големите турнири, като предпочитат да печелят пари от платени турнета.

Времето и талантът узряват за експлозията, която идва през 1962 г. Род успява да спечели в една календарна година четирите най-големи турнира - постижение, достигано в историята само от Дон Бъдж през 1938 г. Пълният с опасности победоносен ход за Лейвър продължава дълги осем месеца - от горещото австралийско лято до задухата в Ню Йорк, през непредвидимата парижка пролет и непостоянното лондонско лято. Лейвър поема рисковете и веднага след това, когато е №1 при аматьорите, не пропуска добрите условия за присъединяване към професионалната асоциация. Името му изчезва от изданията, затова пък се появява на най-невероятни места за демонстративни турнири - например в Хартум в разгара на местни безредици. Следват пет прокълнати години от гледна точка на привържениците, но и пет години на зрелища, в които фигурират паметни мачове с артисти на ракетата като Род и сънародниците му Хоуд и Роузуол.

Ерата на Откритите първенства

Все по-разгорещените дискусии тласкат "официалния" тенис към решение да се съобрази със ситуацията. През 1968 г. започва ерата на Откритите първенства и Лейвър веднага става главно действащо лице - финалист в Париж, победител в "Уимбълдън". Ракетата е на 30 години и е по-близо до края на кариерата си, лакътят го боли все по-често, но пък има много амбициозен проект. Иска да повтори "Шлема", като този път победи цвета на световния тенис.

Предизвикателството започва в Австралия, където Лейвър среща огромно препятствие в лицето на Тони Роуч. Яростната битка под парещите лъчи на слънцето приключва след четири часа с успех за червенокосия от Рокхемптън. Финалът е срещу Химено и тук работата се оказва много по-проста - Лейвър го ликвидира в три сета. Следващият етап е Париж, всяващ ужас с твърдата настилка, която удължава разиграванията. Това води до безкрайни мачове, за които Род казва: "Добре е да ни носят обяд." Странно, но най-големият му съперник се оказва скромният австралиец Дик Крийли, срещу когото Лейвър трябва да обръща от 0:2. Преодолял най-трудното той се справя на финала с Роузуол, който пък преди това му е направил услугата да елиминира Роуч. 

"Уимбълдън" е минирано поле. Във втория кръг Род пак трябва да обръща от 0:2 срещу индиеца Лал, на осминафинала се спасява с мъка от американеца Смит, на полуфинала държи на дистанция Еш, който го превъзхожда в началото, но на финала дава всичко от себе си, за да удържи Нюкомб. Спечелените последователни победи на тревата на "Уимбълдън" стават 28, а по-късно достигат 31, като рекордът му е подобрен от Бьорн Борг.

Лейвър не губи мача с историята на Откритото първенство на САЩ, където завършва неговата тенис одисея. В Ню Йорк "маратоните" са само два - срещу Ралстън и Емерстън, но без да допуска близо до себе си загубата. Най-големите проблеми му създава дъждът. Финалът срещу Роуч е прекъсван най-напред в понеделник, а после и във вторник. Род и Тони излизат пред само 4000 зрители и под оловно небе, тревата е подгизнала. Род моли арбитъра да му разреши да обуе обувки с бутони, но загрижен за състоянието на корта, съдията му нарежда да остане с гумените. Първият сет е за Роуч и Лейвър повтаря молбата си. Този път отговорът е положителен. Дъждът провокира още две прекъсвания преди продължението. Род е с бутони, Роуч - не. "Смятам, че се страхуваше от мазоли", ще каже по-късно Лейвър, който става устойчив на корта и това се превръща в голямото му предимство заедно с по-малкото му тегло. Съперникът е прекършен и "Големият шлем" е за Род Лейвър!

Лебедовата песен

Кариерата на Лейвър не приключва тук, макар и да е ясно, че върховете вече не могат да бъдат докоснати. През 1971 г. Ракетата печели Откритото първенство на Италия след 9 години. През 1972 г. губи срещу Роузуол на финала на турнира в Далас, обявен от мнозина за най-хубавия мач за всички времена. През 1973 г., на 35 години, дава своя решителен принос за спечелването на купа "Дейвис" - негова пета от пет участия. През 1975 г. печели последните си турнири, след което две операции на коляното му слагат край на изключителната му кариера. 

Класа на корта и извън него - така може да се характеризира Род Лейвър. Образован, скромен, дори свенлив, той казва: "Чувствам се унижен, когато побеждавам човек." Даже и сега, когато му засвидетелстват признанието, отговаря: "№1 за всички времена? Глупости. Един шампион може да бъде обявен най-много за най-добър на своето време. Аз например никога не съм играл срещу Джак Креймър. И нямам никаква представа как се играе срещу Бъдж или Тилдън."

Напълно безполезно е да се търсят пиперливи сюжети в личния му живот. Той и съпругата му се познават от 1964 г., женят се през 1966 г. и винаги са били заедно. Мери е разведена, има три деца и обича да твърди, че Род е бил привлечен от матовата й кожа: "Той е толкова бял, червенокос и луничав..." През 1969 г., докато Род върви към триумфа си към "Големия шлем" в Ню Йорк, тя е във Флорида и очаква появата на единствения им син - Рик (бел. ред. - Мери Бенсен почива през ноемрви 2012 г. в Карлсбад, Калифорния). През 1998 г. семейство Лейвър живее в Палм Спрингс, Калифорния, където преодолява кошмара от удара и препрочита хилядите окуражителни писма, между чиито податели личат имената на Пат Рафтър, Марк Уудфорд, Стан Смит, Том Гъликсън и Пийт Сампрас, големи и не толкова големи тенисисти по онова време. Но никой не толкова голям, колкото дребния човек с рижите коси, наричан "Ракетата".

Форум - Дискусия на живо