Виждам нещо символично в това, че Симона Халеп спечели първата си титла от Големия шлем 40 години, след като аз победих тук и 10, след като самата тя триумфира в надпреварата за девойки. Поздравявам я за нейния успех. Честно казано, не намира особена разлика в начина, по който игра в тази среща и в предишните два случая, когато бе на губещата страна.

Новото е, че сега имаше доста по-голяма ефективност, което в добавката в нейната агресивност, бързина и успешна игра на мрежата решително наклониха везните в нейна полза. Именно по този начин искам да я виждам всеки път - фокусирана. Тя се познава много добре със Слоун Стивънс. Те играха 2 пъти през миналата година, като Симона успя да я победи на червени кортове, с което придоби психологическо предимство. Но, всеки мач е сам за себе си.

В този Симона остави сърцето си на корта. Бе емоционална среща както за нея, така и за зрителите. Цяла Румъния чакаше дълго този момент. Винаги е била близо до трофеите, но все нещо не и достигаше. В случая успя да спечели физическата и психологическата битка с нейната опонентка. Стивънс играеше добре, имаше красиви удари и се движеше добре по корта, но в крайна сметка Симона бе по-добрата и заслужено спечели.

Мога да се поставя на нейното място, тъй като самата аз изпълних своята мечта преди 40 години. Може да се каже, че за румънските тенисисти „Ролан Гарос“ винаги е бил най-важният турнир и това се показва от нашите успехи в него. Илие Настасе победи тук през 1973 г., аз го направих 5 години по-късно, а сега дойде ред на Симона. Просто тук атмосферата е прекрасна и през цялото време усещаш подкрепата на зрителите.

Виржиния Ружици, шампионка от "Ролан Гарос" 1978

"Меридиан мач"

Форум - Дискусия на живо