Диего Шварцман е един от успешните тенисисти в Тура през последните няколко години. Аржентинецът показва добър тенис и заслужено е част от топ 10 на световната ранглиста, но за да достигне до сегашното си положение, той е преживял немалко. Аржентинецът и семейството му е трябвало да се сблъскат с редица изпитания, но Шварцман, воден от желанието да се развива, е извървял този продъжлителен път и е сбъднал детските си мечти да се състезава на голямата сцена. В интервю пред ATP Диего разказа своята трогателна история и изпрати специално послание на своите почитатели:

"Много хора ме питат за моя ръст - "Как това, че си 173см се отразява на кариерата ти като професионален тенисист? Какво мислиш, че би могъл да правиш по-добре, ако беше по-висок?" Отговорът ми винаги е един и същ: имам по-големи проблеми, отколкото това, че съм с 10 сантиметра по-нисък от всички останали в Тура.

Когато излизам на тенис корта, не мисля за ръста си или колко по-голям е опонентът ми. Знам, че има разлика, но какво от това? Може би, ако бях с 10 или 15 сантиметра по-висок, щях да имам по-добър сервис или бих могъл да удрям с повече мощност. Но няма от къде да знам, няма да порастна. Със сигурност никога няма да се събудя с размера на Джон Иснър или Иво Карлович.

Има причини, поради които можех да не съм в топ 10 в момента, но те нямат нищо общо с моя ръст. Преди да се родя, семейството ми е печелело много добре в Южна Америка. Те са притежавали компания за дрехи и бижута, която им носела много пари. Имали са къща в Уругвай, където са се наслаждавали на лятото през декември и януари. Били са собственици на коли, имоти в столицата, както и извън нея. Казано на кратко - животът им е бил невероятен.

Но нещата се промениха, когато се родих. Семейството ми загуби всичко. През 90-те години в Аржентина ситуацията беше много неприятна. Родителите ми направиха всичко по силите си, за да спасят компанията от фалит, ала не успяха. Нямахме нищо. Налагаше се всички ние - аз, двамата ми братя и сестра ми, да работим още от най-ранна детска възраст, за да имаме какво да ядем.

По това време аз се бях посветил на футбола. Кръстен съм на легендарния Диего Марадона. Именно това винаги е било причниата да се чувствам специален, да вярвам, че на терена съм непобедим. Бях част от голям отбор. Но тенисът ме привличаше повече. Макар и да нямахме достатъчно средства, аз намирах начин и бях на корта винаги, когато имах възможност.

Нямах нужната екипировка, но имах силна мотивация. Исках да се развивам и работех усилено. Ако кортовете са заети, играех в коридора. Когато баща ми нямаше време да тренира с мен, си подавах със стената. Започнах да пътувам по света, за да се състезавам и бях придружаван от майка си. 

По време на пътуванията бяхме принудени да живеем в малки хотелски стаи. Без телевизор, без топла вода, а понякога дори нямахме легло, налагаше се да се бутаме на дивана. Нямахме избор, това можехме да си позволим. В един момент дори продавахме гумени гривни, останали от бизнеса на семейството ми. Бяхме готови на какво ли не, само и само да мога да се състезавам.

Много ясно си спомням периода с гривните. Ситуацията беше трудна, но ние намирахме забавното в цялата картинка и наистина си прекарвахме добре. Двамата с майка ми обикаляхме по улиците и продавахме гривните на туристи и местни жители. Към нас се присъединяваха и част от останалите играчи. Всички заедно се лутахме между мачовете ни и се състезавахме кой ще бъде най-успешен в "бизнеса". В замяна за отделеното време, приятелите ми получаваха 20% от приходите. 

Сега осъзнавам, че на родителите ми им е било много трудно. Те даваха всичко за мен, работеха усилено, за да мога да се съсредоточа върху тениса и "един ден да бъде на върха", както обичаха да ми казват. На 13 годишна възраст започнах да пътувам сам до близките държави като Венецуела, Колумбия и Еквадор. Няма да ви лъжа, чувствах се ужасно. Плачех в самолета, защото бях самотен. Но именно тези моменти ме изградиха като човек и състезател. 

В ранните ми тийнейджърски години, след серия от медицински прегледи, разбрах, че няма да порасна повече от 173 сантиметра. По-рано казах, че височината не е от значение за мен, но в онзи момент бях съкрушен. Не бях сигурен дали ще успея в живота и планирах да се откажа от тениса. Но родителите ми не ми позволиха. Те ми повтаряха, че трябва да преследвам мечтите си, независимо от подобни незначителни детайли. 

Впоследствие хората забелязаха, че имам потенциал. Започнаха да следят изявите ми, да финансират пътуванията ми. Помагаха ми да се развивам и най-важното - облекчиха задачата на родителите ми. Не се отличавах при юношите. Участвал съм само веднъж в турнир от Големия шлем - US Open 2010. Бях квалификант и макар и да очаквах много от себе си, допуснах поражение още в първи кръг. Нова доза неувереност обвзе съзнанието ми. Започнах да си представям една недостойна кариера, изпълнена с неприятни загуби. Чувствах, че ще предам доверието на семейството си, които дадоха всичко за мен. 

Предците ми са преминали през толкова много. Имам еврейски корени и прадядо ми, който е живял в Полша, е бил качен на влак за концентрационен лагер по време на Холокоста. Частта, свързваща два от вагоните на машината, някак се е счупила. Група от "пътниците" продължила да върви напред, а другата останала назад. Това позволило на прадядо ми да избяга и така да спаси живота си.

За щастие той се е измъкнал, без да бъде заловен. Само като си помисля за това, което е можело да се случи, ме кара да осъзная как животът се е променил коренно за секунди. Прадядо ми е довел семейството си с лодка в Аржентина, а горе долу по същото време е пристигнал с друга лодка и баща ми с неговите родители от Русия. За всичките ми роднини войната е била много труден период, но те са се справили.

Така че заради моя предшественик, избягал от влак на път за концентрационен лагер, заради престоя в малките хотелски стаи и продажбата на гривни, аз се считам за късметлия. Но всеки има история. Не съм единственият, който се е сблъсквал с трудности. Става въпрос за това да не позволявате на неприятните моменти да ви влачат надолу, а да ги използвате като мотивация, за да ви помогнат да превърнете лошата ситуация в нещо положително.

Това, което е преживяло семейството ми, ме е научило на ценни уроци и ми е дало възможност да гледам на света по един друг начин. Не се оплаквам, нямам претенции - радвам се, че успях да стигна до тук. Никога не съм си представял, че кариерата ми ще достигне до този етап, където е в момента. Но независимо с какво съм се занимавал, винаги съм работил усърдно и мисля, че преминаването през тези препятствия ме е изградило като по-добър състезател и човек.

Щом аз мога да достигна дотук, вие също можете. Вярвайте в себе си, независимо от всичко, което ви се случва. Не се отказвайте, дори и да сте 173 сантиметра, можете да осъществите мечтите си.", завърши историята на живота си Шварцман.

Форум - Дискусия на живо