Аз съм просто Давид Ферер, от Хавеа, нищо повече,", казва той за себе си, а всъщност - един от най-големите по душа тенисисти в тура.

Като дете в събота и неделя той e прекарвал практически целия си ден в клуба по тенис в родния си град. След тренировка Ферер е ходил там с приятели, а следобед е играел фронтон (испанска игра, напомняща на тенис със стена), имитирайки идолите си като Андреа Агаси и Карлос Коста. В онези следобеди на фронтон той само си представял, но години по-късно вече е споделя една съблекалня с идолите си.

Акценти в кариерата на Давид Ферер:



„Бях много щастлив с родителите си,“ отбелязва той за липсата на натиск върху първите си стъпки като тенисист. "Не казвам, че съм постигнал всичко само заради тях, но винаги съм имал голямо уважение именно към тях и към този спорт. Те ми дадоха ценностите в живота, за които ще бъда вечно благодарен. Баща ми винаги ми е бил пример. Той винаги е настоявал, че най-важното нещо не е дали печелиш или губиш, а да правиш каквото можеш, да изпробваш всичко възможно и да се наслаждаваш на играта."

И това е философията, която винаги е демонстрирал испанецът на корта. Борба за всяка топка, сякаш беше последна, както той самият казва, "Това е най-малкото, което можеш да поискаш от тенисист".

Ако трябва обаче да характеризираме  Ферер с една дума, със сигурност, според всички, това ще бъде "БОЕЦ"! Вижте и какво смятат най-големите играчи за Давид:

https://www.instagram.com/tv/BxN4sd4AWv1/?igshid=o8o1dvfkcvjm

Ферер спечели първия си мач през юли 2002 г. в Умаг срещу Давид Налбандян. На 20-годишна възраст той изненада света на тениса, като достигна до първия си финал на същия турнир. Само няколко седмици по-късно пък дори успя да вдигне още титла на ATP Challenger Tour в Manerbio, а през август същата година той взе и първия си ATP трофей, на турнира в Букурещ, където победи Хосе Акасусо.

Третото му място в световната ранглиста дойде през юли 2013 г. по време на най-блестящата част от кариерата му. Предишната година беше най-титулуваната му с цели седем трофея (Окланд, Буенос Айрес, Акапулко, Хертогенбош, Бастад, Валенсия и АТП Мастърс 1000 в Париж). През следващите месеци той продължи успеха си в Оукланд и Буенос Айрес, както и се добра до финалите на Miami Open, Рим и Ролан Гарос, а по този начин и влизането си в топ 3.

Със сигурност този голям тенисист и човек ще липсва на всички, на фенове и играчи, защото освен състезател, той винаги е бил и нещо повече! Бил е човек!

https://youtu.be/GZm8o_52TXI

Сбогом, Давид!

Форум - Дискусия на живо