Себастиен Дюран e един от най-добрите фитнес треньори в света на тениса. По принцип не провежда много интервюта, но когато го прави, винаги е интригуващо. Той е част от щаба на Григор Димитров вече повече от 10 години и изпитва постоянен стремеж и желание да се подобрява във всяка една сфера, за да му помага. Французинът участва в епизод №40 на The Functional Tennis Podcast преди няколко месеца и разказа за работата си и ролята в кариерата на първата ни ракета:

-Работил си с Григор вече десет години. Това е впечатляващо. На какво се базира това?

Да, това е повече от работа, повече от тренировъчна сесия. Важно е споделянето на моментите, на философиите. Чувствам Григор сякаш ми е трето дете- грижа се за него като син.

-Участваш ли в тренировките като спаринг партньор?

Понякога, дори и с Григор, играем 2 на 1 и аз споделям половината корт. Не играя много, защото след 10 минути всичко за мен приключва. Понякога заставам на основната линия и изпълнявам сервиси, като го карам да прави ретури. Това е важно – треньорът да остане близо до играча. Ако мога да му помагам по този начин, съм много щастлив. Случва се просто да събирам топките в количката, но съм щастлив да правя и това, защото мога да помагам. Мисля, че това ми помага да разбирам играта по-добре. Защото никога не съм бил в ситуация да изляза на полуфинал или финал в турнир от Големия шлем, не знам какво е да си в това положение. Но знам какво е, когато трябва да играеш под напрежение, знам какво е да удряш форхенди и бекхенди. Да, моето ниво не беше професионално, но все пак имам познания за играта от това естество. И сега – по време на сесиите, знам как се работи по тези удари. Така че мога да помагам с тях, когато играчът или треньорът ме помолят.

-Кой от младите играчи, които си тренирал в академията, беше най-здрав физически и най-добре подготвен?

Списъкът е дълъг. Със сигурност в него попадат Себастиан Лави, Ренцо Оливо, Сам Бари, Мартон Фучович, Маркос Багдатис, който беше №1 при младежите. Със сигурност и Григор е в списъка. При момичетата там е Анастасия Павлюченкова, която беше №1 при девойките, Лаура Робсън. Там бих поставил още Юлия Путинцева, Елиз Мертенс, Камила Джорджи, Сакия Викъри. Списъкът е дълъг, а? Мога да продължа и с още имена.

-Кого си тренирал още тогава?

Пътувах с Маркос Багдатис. Работих малко с Латиша Чан, с Ареван Резаи бяхме много дълго време. Освен това – със Серина, Григор, Йелена Докич, Лаура Робсън, Ализе Лим, Камила Джорджи, Сакия Викъри. Работих малко с Жереми Шарди, както и с Каролин Гарсия. Не съм бил с всички постоянно и на пълен работен ден. В нашата компания си поделяхме задълженията – когато един треньор беше на турнир с един от играчите, друг пътуваше с втори и така нататък. Това, което исках да създадем, беше идентичност, но и визия. Много е важно да се намери балансът между всички.

-Научаваш ли нови неща по време на тренировките с различни играчи?

Уча се изключително много от тях. Бях в академията на Муратоглу 10 години, помагах и споделях много на състезаталите, но това, което не осъзнавах по това време е колко много уча от тях без дори самите те да разбират. Наблюдавайки децата, които пристигат от цял свят- Аржентина, Щатите, Африка, дори работейки със Серина и Григор например, това ме обогатява толкова много.

Форум - Дискусия на живо