Григор Димитров спечели в Синсинати първия си "Мастърс 1000" много стана вторият тенисист от родените през 90-те години, след Александър Зверев, който печели турнир АТР 1000. На финала бе победен Ник Киргиос и след разочароващата пролет между "Ролан Гарос" и Уимбълдън ще се опита на US Open да се върне големият Димитров, който видяхме на полуфинала в Мелбърн.

Свърши нощта в Синсинати и може би за Григор Димитров започва сега очакването на нова зора. Защото да печелиш е съвсем различно нещо. Има съвсем различен вкус, винаги е бил близо, постоянно е бил добър до невъзможност, но никога досега не е бил решителен. Синсинати му подари първата победа в "Мастърс 1000" и първия изигран финал (той стана едва четвъртият тенисист, роден през 90-те години, който стига до финал на Мастърс 1000 след Янович, Зверев и Раонич). И не само това - успехът на американска земя го върна мощно в челния Топ 10, в елита, откъдето той отсъстваше вече 3 години. В края на август 2014-а той беше на осма позиция преди да влезе в един дълъг период на мъгла, който го смъкна до 40-а позиция в света през юли 2016-а, преди малко повече от година.

Една седмица преди старта на US Open, Димитров се намира в позиция на сила и увереност, които никога досега не е имал в кариерата си. На хард му върви тази година, като спечели победи в Бризбейн, в София и в Синсинати. Три спечелени турнира през 2017-а и общо 7 в кариерата. В Австралия не бе просто близо, а буквално на сантиметри от първия финал на турнир от Големия шлем в кариерата си, губейки полуфинала след епична битка с Рафаел Надал. Прогнозите, не само като моментна форма и място в Топ 10, го нареждат сред фаворитите на „Флашинг Медоуз“ Последния път, когато бе спечелил три турнира за една година, бе през 2014-а, точно когато неговата кариера тръгна рязко нагоре.

Би трябвало и подчертаваме дебело „би трябвало“, защото българинът толкова пъти се е препъвал и не е оправдавал очакванията, сега да е моментът за пълното узряване на Григор, очакван сред кралете още от момента, в който спечели US Open и Wimbledon за младежи. Всичко това се случи само в рамките на няколко месеца, между юни и септември 2008-а, когато нашият герой едва бе навършил 17 години. Превъзходството сред неговите връстници, този стил и жестовете, които толкова напомнят на Крал Роджър, дълги години го натоварваха с големи очаквания.

Той, Бейби Федерер, толкова пъти бе разочаровал, че този прякор бе лесно да му се пришие, но изключително трудно да се защити. Вечно разбиван от огромната мощ на предишното поколение и застрашен от ожесточеността на следващата генерация на Зверев, Григор непрекъснато трябва да се бори, за да си осигури своето място на слава и кой знае дали точно Синсинати няма да е зората на нещо голямо.

В един "Мастърс 1000", който бе лишен от цели седем тенисисти от Топ 10 (Федерер, Мъри, Джокович, Нишикори, Раонич, Вавринка и Чилич), Димитров беше достатъчно умен, за да се възползва от безпрецедентната възможност, която го изкачи на девето място в ранглистата, но и на шесто място в класацията само за 2017-а. Неговият сезон след взривното начало на твърда настилка, отново мина в сянка на червена настилка и трева (макар да бе победен от Федерер на осминафиналите на Уимбълдън) и накрая стигна до американските кортове, които отново му позволиха да види светлината. Може би точно навреме, за да се превърне в главен герой на US Open. Може би никога не е късно да заблестиш с целия си блясък.

Алберто Кориеле, Eurosport

Превод: "Меридиан мач"

Форум - Дискусия на живо