Завръщането на корта на Мария Шарапова и публикуването на нейната автобиография безспорно са едни от водещите събития в света на тениса през 2017-а година. Изданието се казва "Неудържимата: Животът ми дотук" и недвусмислено подсказва за откровенията, които рускинята прави.

А в тази връзка вече се появиха и първите откъси от книгата. Някои от най-любопитните разкрития в разказа на Маша са свързани и с Григор Димитров, който е сред последните й официални приятели. Тя обръща внимание и на предишния си любим - баскетболистът Саша Вуячич.

"Получих съобщение от агента ми Макс Айзенбад, което ме шокира. Той бе в Маями, а там бе четири сутринта. Защо не спи? "Григор Димитров иска твоя номер", прочетох аз. Гледах телефона си, трябва да призная, развълнувано. Прибрах го в раницата и отидох на обичайните процедури след мач - велоергометър, масаж, а моят треньор тогава Томас Хьогщед обичаше да говори повече от нужното.

Впоследствие получих второ съобщение "Григор Димитров иска твоя номер". Защо ще ми праща две съобщения? Или Макс си мисли, че в Пекин няма обхват? Попитах го: "Защо?" "В какъв смисъл защо? Ти да не си глупава?", отговори ми Макс.

Пошегувах се, че трябва да разбера на колко е Григор. Дали това е законно? Ха-ха. "Дай му мейла ми," отговорих му.



Спомням си как го видях на следващия Уимбълдън: беше хилав, висок, с усмивка характерна за привлекателните хора, които знаят за този свой чар. Помня как казах на треньора си: "Слава Богу, че не е от моето поколение. Би било твърде опасно да не се разсейвам."

След няколко мейла Григор поиска номера ми. Така нашият разговор премина в телефонни разговори, а след това и чрез Skype. Беше много просто и искрено. Разбрах го веднъж, когато не ме набра 30 секунди след последния ни разговор, за да каже: "Извинявай, но ми липсваше гласа ти. Може ли още малко да си побъбрим?"

Всичко между нас се случваше от разстояние. Докато една вечер не се появи на вратата ми с червени рози и плюшен мечок. Следващите седмици прекарахме много време заедно. Всъщност ме попита дали ще му бъда гадже. А аз не бях готова за подобен въпрос. Но той каза, че е готов да чака.

"Но защо? - питах се аз. Не разбирах как симпатично момче, по което са готови да тичат жените, иска такава, която не е готова за по-сериозни отношения?"

"Не знам кога ще бъда готова. Може да отнеме месеци," обясних му.

"Ок, ще изчакам. Знам какво искам и това си ти," отвърна ми той.



Седмиците се превръщаха в месеци и нищо не можеше да застане между нас. Гледах го как израства, побеждава, отстъпва назад и се завръща. През върхове и падения. Обичах да наблюдавам как играе той.

Наблюдавах го как се изкачва в ранглистата. От хотелите в покрайнините на Мадрид, които дори плъховете избягваха, той израсна дотам да посещава "Четири сезона" в Париж и Carlyle в Ню Йорк. От момче, който трудно плащаше икономичната класа за полет до Австралия, той се превърна в мъж с възможности да ползва частния самолет на свой познат-милиардер. След един от мачовете ми той подари тениска на всички в моя щаб, отбелязвайки че му се иска един ден и той да изгради такъв отбор край себе си. Наблюдавах го как се превръща във възрастен човек, който взима собствени решения. Видях го как се превърна в мъж.

Григор бе наричан следващият Роджър Федерер, следващият това, следващият онова. Той е стигал до осмо място в света и има толкова голям потенциал. Има прекрасни удари. Начинът, по който удря топката, след това се приплъзва, дори на твърди кортове, е вдъхновяващ. Той може да прави невероятни неща с тялото си. Това е дарба и проклятие. Въплътено е в него, той иска не само да печели, а и да изглежда добре, докато го прави. Трябва да бъде перфектно или не го иска изобщо. Трябва да е невероятно или го забравя. Затова все още не е изпълнил потенциала си. Какво разделя великите играчи от добрите играчи? Добрите играчи печелят винаги, когато всичко функционира. Великите играчи печелят дори когато нищо не функционира, дори когато мачът е грозен. Защото никой не може да бъде велик всеки ден. Можеш ли дa го направиш в лошите дни, когато се чувстваш като развалина и резервоарът е празен? Това е въпросът.

Неотдавна Григор ми каза - говорихме по телефона по време на Australian Open, когато той достигна полуфиналите, че няма нищо по-лошо да получиш това, което искаш, но в неподходящия момент. Това ме накара да си спомня една от нашите вечери преди Уимбълдън 2015. Година по-рано той бе на полуфинал, побеждавайки Анди Мъри, а след това в четири сета загуби от Новак Джокович. Тогава той разглеждаше албума на Уимбълдън от предходния сезон, в който имаше снимка, на която съм в ложата му до майка му.

Гледаше ме с толкова тъга и сълзи в очите. "Виждаш ли това? Значи повече от всичко за мен. Да те видя в ложата ми заедно с майка ми."

И в този момент на вътрешна борба, която водех със себе си - знаех, че на този етап от живота си повече не мога да бъда с този човек. Нужно ми е да върша работата си, да се подготвям за мачовете си, победите и пораженията, които са ключови в моята кариера.

Гледах мача му този ден само защото бях загубила рано. Така че неговият хубав спомен бе лош за мен. Както той бе казал - може да имаш правилното нещо, но може да се случи в неправилния момент."

Форум - Дискусия на живо