Мария Шарапова даде интервю за френския Le Parisien. В него тя разказа за трудностите в изминалата година, след като бе наказана за употреба на мелдоний. Рускинята сподели и очакванията си преди завръщането си на корта следващата седмица.

- Готова ли сте за завръщането си на корта в края на април в Щутгарт?
- Невероятно е отново да започна да се състезавам, да се върна в света на тениса. През последната година единствената ми цел бе да поддържам добра физическа форма, за да стана по-силна психически. Никога преди не съм ценяла толкова физическата подготовка. Преди дисквалификацията правех има-няма 5 минути физически упражнения и бързах да отида на корта (смее се).

- Много активно работихте по време на наказанието...
- Моят треньор Свен Гроневелд ми каза следното: „Ако постоянно мислиш за наказанието си, разочарованието ще стане дори по-голямо и на теб все повече ще ти се иска да си стоиш вкъщи и да не правиш нищо“. За това трябваше с нещо да се занимавам, за да ми е заета главата постоянно. Върнах се да уча в университет, бях на стаж в „Найк“, в НБА и в рекламна агенция в Лондон. Моят щаб обаче искаше да бъде уверен, че ще поддържам формата си. Треньорът ми изпрати уред, с който се измерват телесните мазнини. Всяка сутрин снимах себе си върху уреда и му изпращах снимка с показателите.

- Бяхте активна и в социалните мрежи?
- Нямам какво да крия. Аз съм си еднаква и винаги спазвам едни и същи принципи. Измени се само моето разбиране за това, което аз самата знача за хората. Защото много от тях ми казваха, че съм една смела жена и чакат с нетърпение завръщането ми на корта.

- Плаши ли ви животът без тенис?
- Да, защото аз не знам как да живея без работата си, с която се занимавам от детство и която ми отнеха само за един миг. Беше ми много трудно още след операцията в дясното рамо през 2008 г. Кариерата ми беше под угрозата да бъде прекратена. Мислех си, че това е краят. След този период осъзнах следното - в трудните моменти от живота си човек намира вътрешни сили, за които дотогава не е подозирал, че притежава. В даден момент тези сили ще те спасят. Тогава осъзнах, че ще имам добър живот и след тениса.

- Наказанието за вас навярно е било психологически шок?
- Разбира се, имаше много възходи и падения. В първите 5-6 месеца изглеждаше така, че прекарвам цялото си време с моите адвокати. Трудно беше да премина през всичко това. Не мога да кажа за себе си, че съм търпелив човек и ми беше тежко защото нищо не можех да контролирам. Исках да знам само едно - кога пак ще се върна на корта. Адвокатите ми казаха още от самото начало, че делото ми ще отиде в Лозана и най-вероятното решение ще е да ме накажат за една година. Трудно беше да го приема.

- Мислила ли сте за край на кариерата?
- Никога! Исках да приключа кариерата по моя си начин. Знаех, че един ден ще се върна. Всичко мина на няколко етапа. Първите два месеца имах сериозна контузия в китката. Така че и да не бях наказана, нямаше как да играя. Това ми помогна да осъзная, че не съм в добра физическа форма. За това наблегнах на нея.

- Мислите ли, че бяхте наказани показно. Като пример за борбата с допинга?
- Разбира се, че съм си го мислила това. Но не мога да твърдя със сигурност, че искаха с моя случай да покажат, че водят борба допинга, защото ням а как да го докажа. Едва ли някога ще узнаем цялата истина около моя случай. Просто трябва да обърна страницата и да продължа напред.

- Как се справихте през цялото това време, в което ви наричаха лъжкиня?
- През целия си живот, още от ранна детска възраст, аз често се сблъскам с медиите. Спечелила съм честно всяка една титла в кариерата си и всеки един долар. Нищо не ми е дадено на сребърен поднос. Брандовете, с които работех в продължение на 10 г., знаят коя съм всъщност. Никога не съм се съмнявала с тях. Критиката никога не ме е вълнувала. Никога не съм си губила времето да се ядосвам от чуждото мнение. Това не е живот. Животът е това, което аз се наложи да преодолея. Имах смелостта и решимостта да го преодолея. В крайна сметка делата са от значение, а не думите.

- Искате да кажете, че дори обвиненията на другите тенисисти не ви вълнуват?
- В началото, когато имаше неизвестност, всеки имаше право да ме съди. Но сега, когато делото е гледано от независим съд, който постанови, че: „Шарапова не е имала намерението да заблуди никого“, аз казвам „стига“! Ако някой продължава да говори лоши неща за мен, то това е напълно погрешно.

- „Измамник“, „допингиран спортист“... Такива думи няма как да не ви наранят...
- Имаше дни, в които наистина бях ядосана. Но най-вече, защото можех да избегна всичко това. По-лесно е да се атакува този, който е паднал, отколкото този, който е на върха. Никога не съм имала желание да се скрия.

- Някои от опонентите ви дори поставят под съмнение всичките ви досегашни постижения?
- Това е глупаво и нелепо. Това не отговаря на фактите. Но ако това им помага да се чувстват по-добре... Аз не мога да променя мнението им.

- Сред тези обаче, които ви подкрепиха, личат имена като Светлана Кузнецова, Рафа Надал, Григор Димитров, Новак Джокович...
- Точно така. Всеки един от тях ме подкрепи. И това беше важно за мен.

- Винаги се казвали, че не излизате на корта, за създавате приятелства. Може би сега си плащате за това?
- Тук става въпрос за честност. Имам достатъчно приятели. Да играеш тенис е все едно да ходиш на работа. Моята цел е да съм професионалист, да върша добре своята работа.

- Получихте покана от турнирите в Щутгарт, Мадрид и Рим, надявайки се на такава и от „Ролан Гарос“. Някои казват, че е трябвало да си заслужите правото за завръщане в тези турнири, а не да ви го дадат на готово?
- Каквото и да стане, аз наистина трябва да заслужа завръщането си. Аз започвам от дъното. С покани или без, аз съм длъжна да работя здраво, за да се изкачвам нагоре. Турнирът в Щутгарт е един от най-добрите в света и без Мария Шарапова. Наистина аз съм посланик на „Порше“ - основният спонсор на турнира, и донякъде е логично да ме поканят. Но организаторите на турнирите в Мадрид и Рим ме поканиха, защото ме познават и ме уважават.

- Президентът на френската тенис федерация Бернар Гюдичели каза, че ако ви поканят на „Ролан Гарос“, това ще бъде лош пример...
- Направих грешка, бях наказана и изтърпях наказанието си. Какво още!? Има ли още някаква друга причина да продължават да ме наказват? Аз не виждам такава! Особено след като прочетете решението на съда в Лозана.

Превод: "Меридиан мач"

Форум - Дискусия на живо