Много славни истории са разказани за „Ролан Гарос“. Има обаче една, която никой не иска да си спомня. Особено организаторите на втория турнир от веригата на Големия шлем в тениса. Причината е, че по време на Втората световна война арената на Откритото първенство на Франция е превърната в концентрационен лагер.

Между септември 1939 и юни 1940 г. стадионът в Париж е превърнат в политически интернат. Заради изострената ситуация в Европа в началото на войната правителството на Франция изпраща там две категории „морално подозрителни“ хора - граждани на вражески страни и поддръжници на комунизма (най-вече бягащи от републиканците в Испания). Първоначално са прибирани за „проверка“ само мъже на възраст между 17 и 50 г., но после горната граница е вдигната до 65 г.

Съществуването на лагера се потвърждава от документи - има съхранена кореспонденция между затворници, както и между нацистки офицери, работили във Франция, които обсъждат съдбата на „Ролан Гарос“ По разбираеми причини френската тенис федерация (FFT) не обича да се шуми около това, но все пак го признава. През 2004 г. директорът по културните въпроси на FFT Жан-Кристоф Пифо заявява, че появата на интерната е резултат от „шпиономанията, обхванала Франция“, но „щом властите установявали с какво се занимават тези хора, те са освобождавани“.

През онези 10 месеца през комплекса „Ролан Гарос“ са минали няколкостотин души (точни данни няма, понеже работата там не е вършена особено съвестно). И макар Пифо да твърди, че на стадиона са държани само германци, австрийци и италианци, изследователският център към парижкия музей на Холокосга „Мемориал дьо ла Шоа“ открива, че сред затворниците е имало и много евреи, бягащи от Централна Европа.

Информацията до голяма степен е извлечена от документи, в които обитатели на лагера се оплакват от условията. Например някои разказват, че са хранени само със сух хляб и пастет от свински черен дроб, който евреите не можели да ядат. На целия стадион имало само един кран с питейна вода, а вместо тоалетни на всеки ъгъл имало разположени кофи. През 1941 г. Артур Кестлер, пристигнал от Унгария през Германия във Франция, написва книга за живота в лагера. В нея разказва, че в „Ролан Гарос“ са държани около 600 души, които наричали себе си „пещерни хора“. Налагало им се да спят на мокра слама, защото навесите протичали, целият стадион миришел на мръсотия и изпражнения и там почти не прониквала слънчева светлина.

Дълго време се смятало, че след поражението на Франция във войната и започналата окупация „Ролан Гарос“ е превърнат в специализиран лагер за евреи, но от „Мемориал
дьо ла Шоа“ опровергават тази информация. От юни 1940 г. тенис кортът отново започва да се използва за оригиналното си предназначение. Но...

Има едно голямо „но“. И FFT, и международната тенис федерация (ITF) твърдят, че между 1940 и 1945 г. „Ролан Гарос“ не се е провеждал, макар официално турнирът да е прекъснат само за 1 г. по време на войната. От 1941-ва там се организира първенство на Франция, но неговата легитимност като част от Големия шлем не е призната. ITF не брои тези пет издания за част от веригата, а победителите в тях са зачеркнати от списъка с шампионите.

При колаборационисткото правителство на режима „Виши“ Откритото първенство на Франция на практика отново става закрито. Както преди 1924 г., до участие са допускани само французи и тенисисти от френскоговорещи страни като Швейцария, Люксембург и Белгия, играещи за местни клубове. Но французите все пак има за какво да се гордеят с някои от носителите на тези титли.

Например шампионът от 1941 и 1942 г. Бернар Дестремо скоро след триумфите си бяга от окупирана франция в Испания и става танкист. Ранен е с куршум в гърба, а два пъти
и от осколки. След войната работи като дипломат и участва в разрешаването на Суецката криза през 1956-1957 г.

От 1943 до 1945 г. пък три поредни купи в Париж печели Ивон Петра, който през 1940 г. е воювал за Франция по време на германския блицкриг. Тогава шампионът на двойки от „Ролан Гарос“ през 1938 г. (в тандем с Дестремо) е пленен и изпратен за 2 г. в лагер. След като е освободен, печели 3 пъти турнира във военно време, като два пъти побеждава на финала легендата на френския тенис Анри Коше (по онова време вече над 40-годишен). Петра печели и „Уимбълдън“ през 1946 г. и е последният и до днес френски шампион там. Също така се говори, че той е последният, триумфирал в „Ол Ингланд Клъб“ по дълги панталони.

Победителката при жените от 1944 г. Реймонд Вебер пък разказва, че от FFT я игнорират напълно. „Нито веднъж не си направиха труда да ме поканят на „Ролан Гарос“, нито дори се опитаха да се свържат с мен“, споделя тя преди смъртта си на 98-годишна възраст през 2016 г.

Голямата загадка си остава защо всъщност френската федерация по тенис не признава шампионите от военно време.

Източник: в. "Сега"

Форум - Дискусия на живо