Шварцман за умението да остане скромен, целите си и приятелството с Марадона

Диего Шварцман категорично е един от най-харизматичните състезатели в АТП Тура и едва ли има неутрален привърженик на играта, който не симпатизира на южноамериканеца. Висок едва 170 сантиметра, той трябва да компенсира ръстовото предимство на съперниците с непримиримата си воля и великолепен демараж. Миналата година пък се оказа най-силната в кариерата на трудолюбивия играч, като му донесе място в топ 10 и класиране за финалния Мастърс в Лондон, но Диего не смята да спира дотук и си е поставил нови цели:

"С победата си над Надал преодолях една бариера. Сега мога да се откажа и да заявя, че съм го надигравал. Сега ми остава да спечеля поне веднъж срещу Роджър и Новак, а също така се надявам да триумфирам в някои турнири. Бих взел всеки един техен удар, защото те формират перфектния тенисист. Бих казал, че сезон 2020 беше върхов в личен план, само че тези момчета постигат в пъти по-силни резултати от мен, още откакто са тийнейджъри и към това постоянство се стремя. В нашия спорт не трябва да си егоистичен, а да си смирен и да пазиш уединение. Смятам, че по никакъв начин не съм се променил във времето и се надявам хората около мен да ми кажат, ако тръгна да го правя".

Аржентинецът говори и за началото си в тениса, което е било много тежко поради затрудненото финансово положение на неговото семейство:

"Веднъж баща ми трябваше да продаде колата си, за да покрие разходите за моето участие на юношески турнир в Кордоба. Тогава не съм осъзнавал колко малко сме имали и може би е било за добро, защото щеше да ме афектира. Щях да се питам защо го правят, дали са луди и дори може би нямаше да имам желание да се занимавам повече с тенис. Искам в бъдещето да се занимавам с политика, за да направя спортът по-достъпен за хората от малките населени места в Аржентина".

За финал световният номер 9 говори за страховете си и загубата на своя близък приятел Диего Марадона:

"Имам фобия от паяци и от тъмното, но в последно време най-много се страхувам от смъртта. Все още плача за Марадона. Той винаги ми записваше гласови съобщения преди някой мой важен мач или след тежка загуба. Той ми казваше, че дузпите биват изпускани от играчите, които имат куража да ги изпълнят, докато финалите се губят от спортстите, които достигат дотам и имат смелостта да ги изиграят. След загубата от Рафа на Ролан Гарос през 2018-а, той ме посъветва да копирам всичко, което е възможно от него, само че да не се опитвам да го имитирам, защото всеки сам по себе си е уникален. Самият Диего Армандо Марадона беше уникален".