Тенисът е спорт, който изисква максимална отдаденост в тренировъчния процес и почти безупречна психологическа устойчивост, но дори тези съставки далеч не са гарант за успеха, защото контузиите могат да погълнат дори най-големите таланти в играта. Щом започнем да мислим за тенисист с най-малко доза късмет през годините, то веднага ни изплуват образите на Робин Сьодерлинг и Хуан Мартин Дел Потро, които не можаха да развият на максимум своя потенциал заради редица травми, а шведът дори беше принуден да се откаже преждевременно. Това обаче е нищо с оглед на приключенията, които героят на този материал преживява, и именно по тази причина ще ви запознаем с историята на Джофри Браун.

Той е бил австралийски тенисист, който се ражда през 1924-а година в Мурурунди. Младежът няма лека съдба, защото е съвременник на Втората световна война и се присъединява към Кралските военновъздушни сили веднага след своето завършване. Това не позволява на Браун да се съсредоточи върху тениса чак до края на извънредното положение, но той бързо наваксва изпуснатото.

Джофри прави впечатление с крайно нетрадиционен стил на игра, като сервира с дясната ръка, изпълнява форхенд с две ръце, а бекхендът му представлява форхенд, изпълнен с лявата ръка. Тези обстоятелства определено правят австралиеца един от пионерите в спорта, а наложената от него техника се използва и до днес.

Усилените тренировки дават резултат за ветерана от войната и той потегля на 6-седмично пътешествие с кораб към Великобритания, подготвяйки се да участва на Уимбълдън, където влиза в ролята на трети поставен. Браун профучава с лекота към четвъртфиналната фаза, до която е спечелил цели шест сета на нула и не е срещнал никаква съпротива насреща си. Там той обаче се изправя срещу Ленарт Берегелин, който впоследствие става треньор на Бьорн Борг, и срещата е изключително оспорвана, само че Джофри надделява с 13:11 11:9 6:4. Тогава тайбреците са отсъствали и всяка част се е играела до два гейма разлика, само че това не е удължавало значително двубоите на австралиеца и той се класира за финал, след като постига още един рутинен успех.

Там го очаква сблъсък с поставения под номер пет Ивон Петра, а Браун също така достига до мачовете за титлите на двойки и смесени двойки. Тогава нещата обаче придобиват негативен развой за фаворита в турнира, тъй като французинът тотално го надиграва и бързо повежда с 2:0 сета. Самият Петра е бил две години военнопленник, бивайки заловен от германски отряд по време на осъществяването на блицкрига в родната му страна.

Ивон запазва спокойствие на корта, макар че се стига до пета решителна част, и заслужено печели мача. Той остава в историята като последния французин с титла на Уимбълдън, което той постига, докато се състезава с панталони. Поражението има силно негативен ефект върху Джофри, който допуска загуби и в другите си два финала, въпреки че не е изгубил нито един сет в хода на двете седмици във всеки един от трите турнира.

Браун все пак не се отказва и достига до още цели три финални двубоя за трофей в Големия шлем, ала и в тях претърпява крушение. Мнозина го определят за един от най-талантливите атлети, които не съумяват да спечелят подобна титла, само че австралиецът не съжалява и изпитва гордост от постигнатото, защото е видял ужасите на войната, знаейки, че спортът е просто спорт и нищо повече от това.

Скоро Джофри създава семейство с Вероника Линехан и появата на неговата първа рожба го отдалечава от тениса. Младият татко се посвещава на семейството си и категорично отказва възможността да стане професионалист, тъй като отстоява мнението, че тенисът е игра за аматьорите и не иска тя да бъде опорочена от финансовия фактор.

Браун не зарязва напълно ракетата и често може да бъде видян в различни демонстративни състезания, където нарочно дава геймове на противниците си, за да запази интереса на публиката. В негово главно препитание са се превърнали недвижимите имоти и се радва на чудесен успех в това начинание, а четирите му деца казват, че баща им никога не е говорил за спортната си кариера и винаги е сменял темата, когато бива разпознат в публичното пространство.

Джофри Браун заслужено е определян за един от най-големите джентълмени в тениса и бива описан от своите колеги като добър и същевременно много скромен човек, което определено тежи много повече в житейски аспект спрямо някаква позлатена купа. 

Форум - Дискусия на живо