Девет от девет дни в залата, много часове зад бюрата в сектор С и часове с най-добрите ми приятели. За мен надпреварата в София бе повече от само турнир по тенис, това бе една мечта, която успях да споделя с приятели. Понякога беше напрегнато, друг път имахме чувство, че имаме цялото време на света и просто прекарвахме времето в майтапи и разговори. 

Успяхме да се докоснем до големи имена в тениса, в журналистиката и се запознахме с куп готини хора, с които дори след турнира поддържаме контакти и ще се виждаме. Аз лично бях на сантиметри от играчите, точно до Алекс Де Минор, Феликс Оже-Алиасим, Марин Чилич, разбира се, до шампиона Яник Синер и кой ли още не, а чувството беше спиращо дъха. Успях да говоря с някои страхотни професионалисти и да обменя контакти с тях, като се докоснах максимално до работата им, която наистина беше на невероятно ниво.

Имаше много забавни моменти, като това, че до преди турнира, никога не бях снимал с професионален апарат и ми отне немалко време да свикна, да се науча и да усвоя това изкуство, и може би и не успях напълно, но бях най-преживяващия мачовете фотограф, горях в играта и често пропусках някои важни и готини кадри, заради вълнението си, че съм толкова близо до корта.

В последния ден, на финала, когато стъпих на централния корт, за да снимам награждаването, то беше последната ми грижа, фактът, че бях долу, на този корт, беше уникален. Правих снимки на приятелите си в публиката, взех си конфета, за да помня къде съм бил и защото знаех, че сестра ми ще я хареса и просто използвах момента. 

Още помня обаче, първия ден, когато бяхме там, не знаехме имаме ли акредитации, дали всички имаме или само някои от нас, но все пак просто отидохме веднага след като свършихме училище и се надявахме. За късмет, бяхме в списъка, а това ни направи повече от щастливи, седяхме пред празната зала, и просто си говорихме, доволни, че 23 месеца след като започнахме това приключение, можем да сме част от нещо подобно.

Екипът, той винаги беше там, вдясно от медийната трибуна, понякога бяхме над 10 човека, друг път само 3-4, но винаги бяхме заедно. Невероятна привилегия е да имам такива хора зад мен и с мен в това приключение, но това, което никой не вижда зад статиите, които се четат, е желанието на всеки от авторите. Радвам се, че все още го виждам, а с него идват и резулатите. Нямаме тъпрение да започне новия сезон и заедно да постигнем още повече, да достигнем до нови върхове и да споделим всичко това с вас читателите ни. 

И така... Sofia Open приключи, даде ни много и ни позволи да си припомним за пореден път защо толкова харесваме този спорт и тази работа. Може би обаче най-зареждащото се бяха всички тези хора там, това, което и ни липсва в момента, контактите, разговорите и споделените моемнти, но ние успяхме да си върнем всичко това, макар и по различен начин, с доста повече разстояние, но все пак заедно.

И едно малко лирическо отклонение, успях да усетя какво е да играем на настилаката на Sofia Open, благодарение на поканата на Николай Илиев, с Марк и много от нашите приятели и близки, прекараме две вечери до късно в малката зала, където да потренираме, да почувстваме атмосферата и да се позабавляваме, а това е нещо, което никога няма да забравя, бяха две незабравими вечери, с които сбъднах една своя мечта. 

Благодарен съм на тези от вас, които отвориха тази статия, надявам се, че ви е допаднала и че поне до малка степен сте усетили тръпката и емоциите, които аз изпитах. Това беше най-невероятния Sofia Open и се надявам догодина отново да сме там, всички заедно и да споделим още по-незабравимо и специално издание на турнира.

Ето как да гледате БЕЗПЛАТНО всички тенис мачове