На 4 февруари 1985-а светът беше в краката й. 10 дни преди да навърши пълнолетните 18 Мануела Малеева бе №3 в световната тенис ранглиста. Вече бе станала първата и единствена (досега и най-вероятно в необозримото бъдеще) българка с титла от Големия шлем. Броени месеци по-рано бе триумфирала заедно с американеца Том Гъликсън при смесените двойки на US Open.

Две години по-късно се омъжва за швейцарския треньор по тенис Франсоа Франиер. Но с тази житейска стъпка тя не се отделя от фамилия Малееви, а съпругът й влиза в нейното семейство. През следващата 1988-а стига и друг връх - печели бронзов медал на Олимпиадата Сеул, най-успешната за страната ни с 10-те титли (общият брой на отличията - 35, пък е само с 6 по-малко от игрите в Москва).

С падането на Берлинската стена и идването на Демокрацията у нас настъпи и промяната в нейния национален статут - тя прие гражданството на мъжа си, за да донесе на Швейцария отборната световна титла при смесените двойки - Хопман къп заедно с Якоб Хласек през 1992-а.

Под флага с кръста качва и най-високото стъпало в индивидуалната си кариера - полуфинали на късметлийския й US Open в две поредни години - 1992, 1993. В първия случай за мястото в топ 4 бие най-малката си сестра - Магдалена.

И през всичките тези години остава сърцето, с което тупти българският тенис. Сякаш орисана от деня, в който се ражда, Мануела едновременно дарява любов като Свети Валентин и опиянява като Трифон Зарезан.

Източник: "Меридиан мач"

Форум - Дискусия на живо