САЩ е развила редица велики шампиони през годините, но към днешна дата положението не изглежда никак розово за една от бившите тенис сили, след като в момента страната не може да се похвали с нито един тенисист в топ 20 на ранглистата при мъжете. Тейлър Фриц обаче изпъква над останалите си сънародници. Въпреки перипетите, през които премина по време на годината, 24-годишният американец се наслади на един от най-добрите си сезони, превръщайки се в първа ракета на родината си и достигайки до върховото за себе си 23-то място в световната класация. В скорошно интервю Фриц разказа за целите си през 2022-ра, както и за тежките моменти по време на кампанията, които в крайна сметка бледнеят пред положителното представяне в края на сезона:

През юни по време на Ролан Гарос разкъса своя менискус и трябваше да напуснеш корта в инвалидна количка, а впоследствие трябваше да се подложиш на интервенция. До есента изглеждаше като съвсем различен играч, достигайки до първия си Мастърс 1000 полуфинал в Индиън Уелс, а освен това победи трима топ 10 играчи в рамките на четири седмици. Изненада ли се дори от самия себе си?

- Дори преди Индиън Уелс си мислех, че това не е най-добрата ми година, но се поставях в добри позиции в турнирите. Просто продължавах да губя този "следващ мач". Тогава в Индиън Уелс успях да спечеля този следващ мач, тези следващи два мача, които ме изстреляха напред в турнира. Това ме накара да съм щастлив от годината.

Какво ти позволи да направиш този скок на различно ниво – пренастройване след Откритото първенство на Франция?

- Не, имаше повече общо с това да тренирам много и да практикувам по-агресивен тенис. Придобих малко повече увереност в ударите си и използвах форхенда като по-скоро оръжие. Аз и моят треньор винаги сме знаели, че така искам да играя. Но понякога, когато излезеш на корта и моментът е голям, е по-трудно да дръпнеш спусъка и да бъдеш по-агресивен. Най-голямото нещо беше промяната в моя манталитет, способността ми да остана агресивен и да рискувам в тези големи моменти.

Преди Индиън Уелс страдаше от "проклятието на третия кръг" на големи турнири. Това притесняваше ли те?

- Да, имах едно наум. Но в същото време знаех, че причината да губя тези мачове е, че играех много от тях твърде пасивно. Започнах да върша по-добра работа с това. След като спечелиш няколко мача, играейки по този начин, е по-лесно да продължиш да правиш едно и също нещо. 

Имаше ли върхов момент в турнирите в края на сезона? Победата ти над Зверев в 1/4-финалите на Индиън Уелс изглеждаше като повратна точка.

-  Всички тези победи бяха еднакво добри, но победата над Зверев беше голяма работа. Спечелих тайбрек в третия сет, за да отида на първия ми полуфинал на Мастърс. Обикновено преди това щях да съм много нервен в този мач, но този път не бях. Чувствах се комфортно и просто подхождах към топката с агресия. Не само победата се чувстваше невероятно, но и начинът, по който достигнах до нея. 

Навлезе в Тура с гръм и трясък. Това създаде ли неочакван натиск върху теб и как се справи с очакванията?

- Бях готов за натиск и очаквания. Винаги съм знаел как е, как ще бъде – всичко за това да бъда американец (в момент, когато САЩ имаха проблеми с производството на топ играчи). Беше по-скоро за натиска и очакванията, които си поставях – и мисля, че с течение на времето това ме накара да се отдалеча от стила, който трябваше да играя. Това ме накара да играя по-сигурно, да бъда по-пасивен. Просто бях твърде уплашен. Научих, че е по-хубаво да рискуваш и да загубиш, отколкото да мисля, че съм загубил без да съм рискувал.

От какво си по-доволен: играта или манталитета?

- Те работят ръка за ръка. Промените в манталитета направиха голяма разлика в играта ми. Доверих се на ударите си. Очаквам големи неща през 2022 г., защото чувствам, че начинът, по който играя в момента, е нива над начина, по който играех преди. 

Източник: Tennis.com

Ето как да гледате БЕЗПЛАТНО всички тенис мачове