За вестник El Pais Тони Надал - дългогодишен треньор и чичо на световния номер две Рафаел Надал, говори за младата надежда на испанския тенис Карлос Алкарас. Ето какво каза той:

„Чрез своите резултати и игра Карлос Алкарас се превърна не само в голяма надежда на испанския тенис, а и в естествения наследник на Рафаел. Първият път, в който го видях на корта беше на надпревара в академията на моя племенник и въпреки че загуби в онзи ден, предсказах, че бъдещето му в тениса ще бъде много светло. Алберт Молина, неговият мениджър и мой добър приятел, ме смъмри понеже думите ми добавиха допълнително напрежение върху момчето.

Понякога се случва околните на младите таланти, в своето желание да им помогнат и да ги предпазят, да създадат балон, който за мен е ненужен. Тези, които искат да изпъкнат, трябва да издържат на напрежението, което ще ги съпътства по време на техните професионални кариери. И с Карлос е точно така. Той ще трябва да живее с него и с неизменните сравнения със своя сънародник, Рафаел Надал.

Виждам го достатъчно екипиран, за да поеме напрежението, както и похвалите, и очакванията, които тенисът му провокира. Той има много от необходимите условия, за да стане велик играч. Въпреки 17-те му години, той има агресивна и вариативна игра, много добра физика и страхотно качество в повечето от своите удари. Прогресът му в ранглистата и развитието на играта са постоянни. И затова днес той е под №136 в АТР. По време на своето юношество той свикна да брои победите почти колкото мачовете и остана, както може да се очаква, под №1 или 2 в света.

На тренировъчно ниво играчите се състезават срещу момчета от същото поколение, условия, които за него ще се променят много скоро, когато ще трябва да се справя срещу най-добрите от няколко предишни поколения.

Вярно е, че влизането на Карлос е рано и че той има време, в което ще се състезава с предимството, че знае, че тези, които го изпреварват в ранкинга, го изпреварват и във възрастта. Това се случи с Рафаел, когато влезе в АТР тура и беше най-младият състезател. Загубите не бяха големи удари за нас, тъй като винаги идваха срещу някой по-възрастен и ги виждахме като възможност да се учим и подобряваме. Имахме това чувство на времето и че нашият момент ще дойде.

Само че много бързо започнахме да гледаме не само през предното стъкло, но и през това за задно виждане. Не можехме да спрем да се притесняваме за Федерер, Родик и Хюит, а започнахме да се страхуваме от идването на Джокович, Мъри и Дел Потро.

Предизвикателството пред Карлос в следващите години ще е колкото вълнуващо, толкова и трудно. Само психическите сили и убеждението, че трябва да продължи да расте и да се подобрява ще му дадат възможност да се сравнява срещу Медведев, Циципас, Синер и Рубльов. При всички случаи съм убеден, че моят приятел Алберт в крайна сметка ще се съгласи с мен, че испанските фенове ще се наслаждават младият човек от Мурсия да спечели Голям шлем и да се цели в №1 в света в нашия спорт.“

Форум - Дискусия на живо