Кариерата на Рафаел Надал ще приключи през идния месец по време на финалите на Купа "Дейвис" в Малага, като Матадора ще има възможност за един последен път да облече националната фланелка и да усети любовта на своите сънародници. Новината стана обществено достояние преди два дни и цялата тенис общественост не спира да показва своята огромна почит към една от най-големите легенди в спорта.

Всички успехи на 22-кратния "мейджър" шампион обаче със сигурност нямаше да бъдат възможни без напътствията на един определен човек, а именно неговия чичо. Тони Надал първи слага ракетата в ръката на Рафа и е негов постоянен треньор чак до края на 2017-та, а самият бивш номер едно признава как без помощта на чичо си, е нямало да може да премине през редица тежки моменти в своята кариера.

Испанската медия El Partidazo de COPE пък не губи излишно време и се свързва с испания специалист, за да си поговори с него и да разбере как той приема големите новини, а освен това чичо Тони минава през най-знаковите моменти в кариерата на племенника си и разкрива за неговите постоянни борби с травми, които са го спрели към това да има още по-бляскава кариера:

За отказването на Рафа Надал:

- Нямах представа, че ще го обяви онзи ден. Разбрах само няколко часа преди това, след като Рафаел ни предупреди със съобщение в семейната ни група в WhatsApp. Вече обаче знаех, че ще завърши кариерата си на Купа "Дейвис" в Малага. Сподели ми го преди месец и ме помоли да го пазя в тайна.

За желанията и нагласите на Матадора през последната година:

- Рафа искаше да продължи, но неговото здравословно състояние не му го позволи. Знам, че у него има съжаление за непълния изигран клей сезон, но той даде всичко от себе си да се подготви за Ролан Гарос и там формата му не беше никак лоша, но имаше малшанса да срещне бъдещия финалист Зверев още на старта.

Знам, че племенникът ми все още иска да се състезава, но неговото тяло вече му даде достатъчно сигнали как да постъпи и това е единственото правилно решение. Рафа беше диагностициран още през 2005-та година с т.нар синдром "Мюлер-Вайс", което означаваше, че една от най-важните кости от въшната страна на ходилото започва да умира, а точно тя е ключова за всички завъртания, смени на темпото и изобщо движения в един тенис мач.

Още тогава Рафа премина към използването на специални стелки, които да не натоварват толкова проблемната зона. Редица специалисти ни казваха, че кариерата на Рафаел няма да продължи след 25 или 26-годишна възраст, но той опроверга абсолютно всички. Той обаче трябваше да натоварва повече други части от тялото си, за да компенсира състоянието си и това доведе до проблемите с гърба и коленете, а изключително физическият му стил на игра също не помагаше.

За най-голямата победа:

- Бих казал, че най-голямата победа на племенника ми е тази срещу Федерер на Уимбълдън през 2008-а. За мен няма по-велик мач в историята на тениса. Тогава световният номер две надви световния номер едно в неговия "заден двор" и така вече имахме нов най-добър играч в света. В тази битка имахме толкова много драма, обрати, емоции и висококачествен тенис, че не можеше да се опише с думи.

За дебата за най-велик тенисист в историята:

- Най-великият тенисист е Новак Джокович, а Роджър Федерер е най-магнетичен измежду тримата и това го прави заслужен любимец на феновете. Убеден съм, че Рафа щеше да е най-успешният тенисист за всички времена, ако нямаше този хроничен проблем и към ден щеше да е притежател на поне 25 титли от Шлема. По същата логика обаче мога да кажа, че баба ми щеше да е велосипед, ако имаше 2 колела." - завърши шеговито чичо Тони.

Форум - Дискусия на живо