Мнозина състезатели имат нужния талант и физически дадености да достигнат до световния връх в тениса, само че малцина от тях успяват. Знаем колко нищожни са разликите в топ 100 и как всеки е способен да победи дори световния номер 1 в даден ден, така че тънките детайли са решаващи по пътя към спортно величие. Ставали сме безброй пъти свидетели на обещаващи млади таланти, които изгряват рано и залязват още по-рано, а често причината затова се корени в липсата им на отдаденост към играта или проблеми с менталната настройка. В тази кратка поредица от материали ще ви представим именно част от тенисистите, за които определено можем да кажем, че са постигнали далеч по-малко спрямо техните реални възможности.

3. Марио Анчич

Безспорно един от най-големите изгубени таланти в последното десетилетие. Причините обаче този път не са липсата на мотивация и несериозно отношение, а многобройните травми на хърватина, както и ефектът на мононуклеозата върху него, което го кара да се откаже от спорта още на 26-годишна възраст. Анчич изгрява на тенис небосклона едва на 18 години, когато отстранява Роджър Федерер в първия кръг на Уимбълдън. Младокът достига до полуфиналите на същия турнир само две години по-късно, а очакванията към представянето му стават все по-сериозни, като Борис Бекер дори го определя за бъдещето на тениса.

Марио действително изглежда готов за това и няколко месеца по-късно печели дебютната си АТП титла и освен това завоюва бронзов медал на Олимпиадата в Атина в тандем с Иван Любичич. През следващия сезон той продължава да прогресира, достигайки до трофея в Хертогенбош и този на Купа "Дейвис", където печели решителната среща срещу словашкия отбор. Тези резултати помагат на Анчич да влезе в топ 10, а той вече изглежда далеч по-силен физически и ментално, отколкото в ранните си участия в Тура.

"Когато виждам стари свои снимки, то приличам на клечка. Важно е да имаш широки дробове, за да дишаш, но работата във фитнеса е също толкова значима. Висок съм 196 сантиметра, а досега не можех да диктувам играта и да се възползвам максимално от началния си удар. Надявам се да продължа да се развивам по същия позитивен начин в бъдещето."

Тези думи на балканеца остават една красива мечта. Първо идва тежка контузия в коляното, а не след дълго той започва да чувства физическо неразположение, само че продължава да се състезава, мислейки че става дума за обикновен грип, ала диагонозата е мононуклеоза. Дори в това състояние бившият номер 7 печели сетове в някои от мачовете си, което показва какъв борбен дух притежава.

"Състезавах се болен, нямайки идея колко са сериозни нещата. Натоварих сериозно сърдечните си мускули и бях близо до това изобщо да не изляза на корта повече. В началото спях по 18 часа на ден, не можех да говоря, нито да ходя. С тъга гледах как големите надпревари отминават, докато аз едва бях намерил сили да тренирам по половин час на ден."

Анчич се завръща за Откритото първенство на САЩ през 2007-а година, но се контузва нелепо преди турнира, след като изпуска щанга върху краката си. Впоследствие е повален от стомашен вирус, а мононуклеозата допълнително събаря имунната му система и той се появява в игра чак през следващия сезон, а в това време е изгубил девет килограма от теглото си.

Напук на това, знаците, които хърватинът дава, са изцяло положителни. Марио се класира за финала в Марсилия и побеждава няколко първокласни състезатели по време на Мастърсите в Северна Америка. Той вече не е този агресивен играч, който постоянно налита на мрежата и играе далеч по-прагматично, като побеждава Анди Мъри в двубой, в който балканецът надиграва съперника си именно в неговото любимо русло на продължителни размени от дъното на корта. Анчич не спира дотам и достига до втори четвъртфинал в кариерата си на Уимбълдън, което го извежда до ръба на световния топ 20.

Това сякаш се оказва поантата в кариерата на хърватина, тъй като здравословните проблеми отново вземат връх над него и той трябва да направи нова дълга принудителна пауза, след която се намира под номер 420 в ранглистата и участва на надпревари от "Фючърс" сериите. Всичко това кара тенисиста да преосмили приоритетите си и той решава да прекрати професионалния си път в спорта в началото на сезон 2011, за да се захване със своето образование.

В момента Анчич е дипломиран адвокат от престижния Колумбийски университет и печели делата си със същата лекота, с която преди се е справял с опонентите си на корта. Той категорично заявява, че не съжалява за това как се е стекла неговата кариера, макар все още трудно да намира сили да гледа тенис на високо ниво. Анчич признава как тежките моменти в спорта са му помогнали да се развие в съдебната зала и се чувства истински щастлив от преживяното досега в житейския си път, защото то е формирало неговия характер и го е изградило като човек.

Форум - Дискусия на живо