Мнозина състезатели имат нужния талант и физически дадености да достигнат до световния връх в тениса, само че малцина от тях успяват. Знаем колко нищожни са разликите в топ 100 и как всеки е способен да победи дори световния номер 1 в даден ден, така че тънките детайли са решаващи по пътя към спортно величие. Ставали сме безброй пъти свидетели на обещаващи млади таланти, които изгряват рано и залязват още по-рано, а често причината затова се корени в липсата им на отдаденост към играта или проблеми с менталната настройка. В тази кратка поредица от материали ще ви представим именно част от тенисистите, за които определено можем да кажем, че са постигнали далеч по-малко спрямо техните реални възможности.

4. Филип Пеливо

Голяма част от вас вероятно дори не са чували името на канадеца, но той има своето място в историята на тениса, след като преди осем години достига до финалите на всички юношески надпревари от Големия шлем, което е абсолютен прецедент и до днес. Филип триумфмира с купите на Уимбълдън и Ю Ес Опън, а по този начин се превръща в едва вторият представител на страната си с трофей на такова ниво, дублирайки постижението на Южени Бушар от същата 2012-а година. Пеливо завършва сезона като номер 1 и дава сериозна заявка за бляскаво бъдеще при мъжете, където на следващата година дебютира на Мастърса в Монреал и дори записва победа в първи кръг над световния номер 39 Ярко Ниеминен, само че това се оказва един от последните бляскави мигове в кариерата на младока. Преходът за него към мъжкия тенис е изключително труден, тъй като разполага с доста скромни физически данни и не съумява да компенсира този факт с технически способности. За Пеливо всяка точка на корта е истинска борба и няма лукса, който притежават част от сънародниците му, сред които Оже-Аласим, Раонич и Поспишил. Тези тенисисти са далеч по-природно надарени и съумяват да го развият, изграждайки офанзивен и печеливш стил на игра.

Пеливо пък бързо бива забравен и се превръща от надежда номер 1 в разочарование номер 1 на страната и психологическите проблеми вземат връх над него. В следващите няколко години той губи набор от важни срещи за отбора на Канада в Купа "Дейвис" и изпада в истинска дупка, като не съумява да спечели мач дори на Чаланджър ниво с месеци наред. Филип така и не успява да напредне повече от 161-та позиция, а единствените му титли в професионалия тенис до момента са от сериите "Фючърс". Липсата на сериозни оръжия и незадоволителни резултати дори карат родната му федерация почти изцяло да спре неговото финансово подпомагане и пътят за него не изглежда особено розов, тъй като към момента се намира под номер 292 в световната класация и скоро ще навърши 27 години. В последните няколко месеца преди пандемията той изпада в серия от последователни ранни поражения и дори решава да си вземе почивка от Тура до началото на предстоящия сезон, а ще видим ли някога Филип Пеливо да разгърне пълния си потенциал, то ни предстои да разберем.

Форум - Дискусия на живо