Съвместна тренировка на Григор Димитров с Рафаел Надал пред погледа на Андре Агаси в парижката зала „Берси“ през октомври миналата година роди спекулация със световен отзвук - най-добрият български тенисист ще сменя отново треньора си. А към големите победи ще го поведе именно легендарният Агаси. Духовете бързо успокои венецуелският наставник Дани Валверду, с когото хасковлията постигна най-значимите си успехи. „Помолихме го да се присъедини към нашия екип, смятайки, че има с какво да ни помогне. С Андре се познават от юношеските години на Григор, прекарали са доста време заедно. Така че, Агаси ще помага със съвети от разстояние и ще пътува с екипа само на големите турнири“, синтезира ситуацията Валверду. Младият латиноамериканец, когото мнозина оприличават на треньора на „Тотнъм“ Маурицио Почетино, има немалка заслуга за израстването му през последните години...

Случката обаче изкара на преден план отношенията между професионалния тенисист и неговия треньор, които стават все по-определящи за успехите в този спорт. Самият Агаси разкри, че една от причините да се раздели с Новак Джокович, е нежеланието на сърбина да се вслушва в съветите му. Иначе за американеца първите стъпки в треньорската професия били интересни, поучителни и предизвикателни. „Когато играех, не чувствах напрежение, но стресът беше огромен. Като треньор е обратното. Не ме притиска стресът, но напрежението е колосално. Като треньор трябва да си сигурен, че казваш правилните думи. Контролираш се да не изречеш нещо грешно в неподходящ момент”, обяснява разликата между това да бъде треньор и състезател притежателят на 8 титли от Големия шлем.

Отношенията между професионалния тенисист и неговия треньор са твърде различни от тези в останалите спортове. За разлика от футбола, баскетбола, волейбола и леката атлетика, треньорите в тениса почти винаги остават в сянката на големите ракети. Но те играят ключовата роля в израстването но състезателите. Рафинират поведението, превръщат голяма част от тенисистите в милионери и асове на корта. И за благодарност нерядко биват уволнявани от своите състезатели. Biograph подбра специалистите, които няма как да останат в сянката на звездните ракети.

Неговата система за тренировки и усъвършенстване е призната в цял свят. Моделът на Ник Болетиери е да събира тенисисти, които се подготвят като морски тюлени в казармени условия. Всички школници изповядват един стил на игра и поведение. Но и Болетиери няма по-специално отношение към никого от спартанците. Държи се еднакво с всеки от тях. Повечето отпадат по пътя. Малцината, най-коравите и богопомазаните допитат до върха. Такива като Агаси, Моника Селеш, Джим Къриър. Спомага съществено за формирането на десетина водачи на световната ранглиста - Агаси, Къриър, Селеш, Борис Бекер, Мартина Хингис, Йелена Янковнч, Марсело Риос, Мария Шарапова, сестрите Винъс и Серина Уилямс...

Негово откритие бе и красавицата Aнна Курникова, която стигна до подножието на върха, но така и не го покори - от суета. Болетиери е Кръстника на тениса и в неговата академия навремето тренираше и нашата Сесил Каратанчева. Роден в градчето Пелъм, близо до Ню Йорк на 31 юли 1931 година, Болетиери учи в Алабама, където играе тенис за отбора на колежа. След това става парашутист. Впоследствие учи право в Университета на Маями, като финансира образованието си, припечелвайки като треньор по тенис. И в крайна сметка кортовете се оказват по-съблазнителни от наказателните и гражданските дела.

През 1978 г. купува тенис клуб в Брандънтън, щата Флорида, където полага основите на своята прочута Академия. По своята същност тя е целодневно училище-пансион, посветено на подготовка на студенти за колежите в обстановка, комбинираща интензивни тренировки със специално подготвен учебен план. В добавка се предлагат и кратки лагери, които правят обстановката в Академията достъпна за учащи от всички възрасти и с всякакви възможности. През целия си професионален път не изневерява на принципа си, че всички негови ученици са равни права и единственото, което ги различава, е способността им да играят тенис. Програмата му се базира на три водещи принципа: дисциплина, отговорност и старание. Целта е учениците да достигнат своя пълен потенциал. От два корта в началото днес Академията, закупена през 1987 г. от IMG (глобалната гигантска мениджмънтска компания за спорт - International Management Group) днес се простира па 200 акра и по своята същност е най-успешният и разнообразен мултиспортен тренировъчен комплекс в света. При това продължава да се разраства. Разбира се, според визията на Болетиери.

Нито една друга подобна институция по света не предлага такова разнообразие от услуги. Освен Тенис академията, в портфолиото под голямата шапка са включени Голф академията иа Дейвид Лейдбетър, футболна и бейзбол на академии, хокейна академия, Академията „Евърт“, езиков институт, спортен медицински център, училище и Факултет по спортна психология. Болетиери, както се полага на един ветеран, отдал повече от 70 години на тениса и развитието на млади играчи, има невероятно набито око за младите таланти, но дори на него му е трудно при сегашните реалности да ги отсява. "Тенисът вече е различен спорт. През 80-те, 90-те в началото на новия век водещите играчи имаха по два протоколни кръга, но днес ситуацията не е такава. Тенисист с добър сервис може да направи 20 или 30 аса и да изхвърли на старта на голям турнир. В днешно време няма значение кой си и какво си постигнал. Нахъсапите да те победят са твърде много, а силите пределно изравнени“, обяснява Болетиери.

Макар и прехвърлил отдавна 80-те, но с неизменния слънчев загар, гуруто на тениса продължава да пропътува по над 300 хиляди километра годишно за кампове, открити уроци, бизнес срещи или за да заеме мястото си във ВИП ложата на най-авторитетните турнири. „Пътуването дава възможност да размишлявам, да си водя записки.

Така написах книгата „Да промениш играта“, чиято цел не бе да сглобявам претенциозен учебник по тенис с описание на упражнения каква да бъде позицията на ръката или рамото, или каква да е скоростта на сервиса. Идеята бе да напиша помагало как да бъде подготвен състезателят за даден мач. Книга затова как и защо се е променил тенисът. Каква трябва да бъде ролята на треньора. Изобщо всичко, което знам и би могло да е от полза за максимален брой заинтересувани. И на 87 години искам да помагам на хората да достигнат до възможности за развитие в живота си. За мен думата „пенсия“ е табу. Не я използвайте и вие! Повечето хора, когато си легнат вечер, си казват, че са направили всичко според силите им през деня. Надяват се, обещават си, че утре ще се постараят да направят същото. Аз не съм така устроен. За мен това не е достатъчно. Когато си лягам вечер, си казвам, че едва сега започвам”, разкрива Кръстника на тениса.

В активните му пенсионерски години неговият режим допускаше едва 3 часа сън. Ставаше в 4:30 сутринта, подгряваше с фитнес. От 6 до и 11 часа обучаваше ученици, до 14 часа опитваше да вмъкне в програмата си малко голф. После пак обучаваше деца. Разпускаше с фитнес и накрая пишеше. Планираше още иновации. И така всеки ден без неделя. Тя е за семейството.

Йон Циряк е първият румънски милиардер и най-богатият бивш спортист в света. Състоянието му е точно два пъти по-голямо от това на баскетболната легенда Майкъл Джордан - над $2 милиарда. Започва да трупа огромното си състояние като треньор на плеяда големи тенисисти. Още докато учи в интерната Брашов, останалият на 11 години сирак мечтае да бъде преподавател по физкултура. От недоимък трябва да зареже училището и да започне работа в автомобилен завод. Не се отказва от спорта обаче. Тренира ръгби, после хокей на лед. Дори играе на Олимпийските игри в Инсбрук’64. На 16 години тренира паралелно и тенис на корт. На сингъл не е толкова добър. Но намира верен приятел и партньор в лицето на Илие Настасе. През 1970-а печелят турнира на двойки на „Ролан Гарос". В кратката си кариера записва 294 победи и 22 титли на двойки и 167 победи и една титла на сингъл.

Когато Циряк слага край на спортната си кариера през 1980 г., става наставник на Илие Настасе, а впоследствие тренира звезди като Мери-Джо Фернандес, Гилермо Виляс, Марат Сафин, Щефи Граф и Горан Иванишевич. Началото на великия възход е поставено с подписването на договор с Борис Бекер. Циряк случайно забелязва през 1983-а рижия момък и на мига преценява неговия потенциал. Румънецът, говорещ седем езика, успява да убеди родителите на Бекер да му поверят сина си. После кани трансилванския немец Гюнтер Бош да работи с бъдещата звезда.

Първият успех е титлата на „Уимбълдън“, когато Бекер е само на 17. С този триумф за избягалия от режима на Чаушеску предприемчив мъж започва дългоочакваната ера на спонсорски договори с престижни фирми като „Пума“ и „Филипс“. А една четвърт от доходите от рекламата на Бекер отиват по сметката на Циряк. След десет години съвместна работа на Бекер му писва и уволнява Циряк. По факса.

Сега на 79 години, заклетият ерген с 33 извънбрачни деца (признати до едно от него, но само три с неговата фамилия!) продължава да живее динамично. Сам управлява самолета си. Живее в Монако, щабквартирата на холдинга му е в Холандия, а основните му партньори са от Германия. Собственик е на турнира Madrid Open. Говори се, че дори летището на Букурещ - „Отопени“, е разположено върху негова земя.

Колко треньори смени Григор Димитров, откакто започнаха да го наричат Бейби Федерер? Седем-осем, повече? Звучи като въпрос поне за 10 хиляди лева от играта „Стани богат“ и то не без помощта на жокер, който да е човек от най-посветените в тениса. Дори те са изтръпнали, когато в световните информационни агенции се завъртя „новината“, че Андре Агаси ще сменя Дани Валверду. За жалост точно първата ни ракета е типичен пример как в тениса ученикът уволнява наставника. При това рецидивно. За някои внушителният брой сменени треньори е признак за липсата на увереност и вяра в способностите на наставника. Но пък, когато хейтърите са гладни, все ще си намерят плячка, нали така?

И така Валверду остава треньор на Гришо, а именно с венецуелеца са свързани големите успехи на хасковлията. Затова си заслужава Biograph да му отдели специално място.

Той хваща за първи път ракета на 5-годишна възраст и достига до №727 в световната ранглиста. Това е краят на изкачването в класацията. Контузия в коляното го пенсионира рано като тенисист, за да го направи млад треньор. Свиква с недоверчивите погледи, че макар и под тридесетака наставлява звезди от световен калибър. „За три десетилетия видях твърде много в тениса. Поне 70 процента от изживяното време прекарах на корта. Да играеш тенис на високо ниво във Венецуела не беше най-лесното. Родителите ми направиха всичко възможно да ми дадат шанс за развитие. Успяха да осигурят необходимите средства, за да се запиша в Университета в Маями. Учех маркетинг и финанси, но мислите ми бяха насочени единствено и само към тениса. Постепенно стигнах до №1 на двойки и №3 на сингъл в колежанската лига на САЩ. Но късметът не беше на моя страна и не ми позволи да изпълня мисията си. Превъзмогнах болката и отчаянието, и сега опитвам да помагам на други момчета да следват мечтите си”, разкрива Валверду.

Големият пробив идва със запознанството с шотландеца Анди Мъри в тенис академия в Барселона. Двамата си допадат не само като партньори на корта, но и като приятели. Мъри и Валверду играят в двойка на турнира „Куинс Югьб“ в Лондон през 2008 г. След това венецуелецът влиза в екипа на своя приятел. През 2010-а дори става негов официален треньор, като продължава работата си с Мъри и след идването на легендарния Иван Лендъл. „Най-великият миг в кариерата ми беше спечеленият от Анди златен олимпийски медал на игрите в Лондон през 2012 г. Централният корт на „Уимбълдън” е едно наистина специално място за всеки тенисист и почитател на тази велика игра“, пали се треньорът на Григор Димитров, вярвайки че пак ще изживее това неописуемо усещане.

Тони Надал не се нуждае от представяне. Партньорството с неговия племенник Рафаел започва в Майорка, когато бъдещият идол на Испания е само на 4 години. Въпреки че Рафа играе с дяната ръка. чичо му постоянно го кара да използва лявата. Така щял да има предимство пред съперника. Под ръководството на Тони той се превръща в един от най-надарените физически и психически устойчиви спортисти. Пробивът е през 2005 г., когато Рафа извоюва първата от рекордните 11 купи от "Ролан Гарос". Едва на 19 е. Воден от чичо си. Матадора спечели 80 титли на сингъл, включително и 17 от Големия шлем. Оглави световната ранглиста за 141 седмици. През 2010-а стана едва вторият след Андре Агаси триумфирал и в четирите турнира от Големия шлем и олимпийско злато.

"Научих Рафа да бъде отговорен към това, което прави, Винаги съм го карал да се учи от грешките си, а не да изтъква тези на другите. Да търси проблемите извън себе си и в другите. Само така можеше да израсне като личност и спортист, да добие увереност. Вменявах му, че всяка точка трябва да се отиграе като за мачбол, обяснява треньорът, ментор и чичо. "За да успееш в живота, трябва да се трудиш ежедневно. Ако изградиш правилно характера си, ще имаш по-големи шансове за победа. А това може да се получи само ако се раздаваш на 100% ежедневно".

Тони Надал е категоричен, че племенникът му е успял, тъй като е изпълнил всичко споменато, но дава за пример и други асове от поколението на Матадора, разграничавайки ги от тези в следващата генерация. "Рафа, Анди Мъри, Роджър Федерер и Новак Джокович са перфектните примери как въпреки възрастта, контузиите и всички спечелени трофеи, те продължават да са гладни за успехи. И да дават максимума от себе си, за да бъдат на нивото, на което са свикнали да ги виждат феновете. Винаги е имало много добри играчи, но това поколение, за което говоря, може би е по-отдадено на играта. Надал, Федерер и Джокович са спечелили 51 титли от Големия шлем до момента. Ако вземем за пример поколението на Джими Конърс, Бьорн Борг и Джон Макенроу, което също беше блестящо, то спечели само 26, допълва Тони Надал. - Генерацията, която трябваше да поеме кормилото след това, не е на същото ниво. И това е отражение на времето и обществото, в което живеем. Когато ние прохождахме в Професионалната тенис асоциация, най-добрите бяха на възраст 21-23 години. Сега на тази възраст повечето още не са готови. Защо е така ли? Защото децата са по-незрели и се развиват по-трудно."

През 2018 г. едно от най-успешните партньорство между състезател и треньор в тениса приключи. Тони Надал отстъпи треньорската роля на Карлос Моя, който дълго време е ментор на Матадора.

Последният женски финал на Откритото първенство на САЩ ще бъде запомнен със скандала, заформен за ужас на пуританите в тениса от Серина Уилямс, загубила от японката Наоми Осака. Влизайки в свиреп спор, яката американка обиди многократно съдията, наказал наставника и Патрик Муратоглу заради наставления от трибуните. В мъжкия тенис треньорите нямат право да дават абсолютно никакви указания по време на мачове. При жените се допуска, но не и в срещи от Големия шлем.

Безспорен факт е, че от 2012-а Патрик стои зад всички големи успехи на по-малката от сестрите Уилямс, които преди това бяха тренирани от баща им Ричард. Французинът с гръцки корени, водещи назад във времето до Истанбул от Османската империя, направи тениса отново интересен за Серина. За спортиста е важно да се събужда всеки ден с мисълта, че му предстоят предизвикателства. Че трябва да става още по-добър. И само когато до него има неотлъчно човек, който не е просто треньор, а мотива тор, истински стожер, ще може да постигне велики дела.

Несбъднатата мечта на Патрик е да стане професионален играч. Притежавал безспорен талант, но баща му Парис - основател на енергийния гигант EDF и един от най-богатите хора във Франция, го насочва по друг път. „Бях безкрайно разочарован, но пък пред мен се откри възможността да стана професионален треньор. Исках да помагам на състезателите да постигнат това, което аз не успях”, разкрива Патрик.

Учи икономика, а в свободното си време работи като треньор. На 26 години открива академията в Париж, с финансовата помощ на баща си. В началото центърът се казва „Боб Брет академия”, заради помощта на легендарния треньор. През 2004 г. французинът решава да продължи сам и академията носи неговото име. „Да дадем възможност на всеки да стигне своя максимум. Всеки състезател е различен - технически, физически и психически. Трябва да анализираш това и да намериш правилния подход. Но крайната цел винаги е една и съща. Просто пътят е различен”, това е философията на Муратоглу.

Сред именитите попълнения на академията му са Пол-Анри Матио, Иво Карлович, Маркос Багдатис, пристигнал 13-годишен, след което става световен шампион за юноши, влиза в Топ 10 при мъжете и играе финал на Откритото първенство на Австралия. И разбира се, нашият Григор Димитров. Най-специална за Муратоглу обаче е Серина. Когато се превръщат в тандем през 2012 г., шоколадовата американка е загубила позорно на старта на „Ролан Гарос“ от 111-ата в света. Следва невиждана серия в женския тенис. После печели 10 титли от Големия шлем, два златни олимпийски медала, отново оглавява световната ранглиста, и то като най-възрастната в историята.

Той е работил с четирима водачи в световната ранглиста - Иван Лендъл, Патрик Рафтър, Лейтън Хюит, Роджър Федерер. Когато австралийският ментор поема през 2005-а Федерер, швейцарецът вече е №1, но играта му на клей не върви. Именно Тони Роуч, който е шампион от „Ролан Гарос“, може да му донесе изплъзващата се жадувана титла в Париж. Австралиецът, който сега е на 73 години, е човекът, който ще покаже на Роджър пълния смисъл на понятието „работна етика, пределна концентрация и психическа устойчивост. Разбират се с мъжко ръкостискане, без договор. Уговорката е фиксираната сума да бъде плащана всяка седмица. „Преди да започна да работя с Тони, губех интерес към тренировката само след час. Правех всичко механично. Той ме научи как да обичам играта. Показа ми как да преодолявам болката.

"Накара ме да разбера защо трябва да бъда в залата за обща физическа подготовка, да проумея защо привидно нямащите нищо общо с тениса упражнения ще издигнат играта ми на друго ниво“, спомня си Роджър. Разделят се през май 2007 година. Две години по-късно швейцарецът печели най-накрая Откритото първенство на Франция, за да има и този трофей към рекордните 20 от Големия шлем.

В респектиращата компания от светила на треньорската тенис гилдия Брад Гилбърт е единственият, чиято философия е „Печели грозно“. Така е озаглавена и книгата му - бестселърът, който по думите на мнозина авторитети е най-подходящият наръчник за състезатели и треньори в аристократичния спорт. Гилбърт е работил с Анди Родик, Анди Мъри, Кей Нишикори, но най-ползотворно е сътрудничеството му с Андре Агаси. Агаси го определя като най-великия треньор за всички времена. Под негово ръководство печели шест от осемте си титли от Големия шлем.

В „Да печелиш грозно" Гилбърт развива философията, според която не е необходимо да играеш красив тенис, за да бъдеш успешен състезател. С този си подход през 1990-а американецът достига до четвърто място в световната ранглиста, макар да притежава скромни качества. Доразвива тезата си като треньор в Академията на Ник Болетиери, за да бъде признат за един от най-добрите тактици. „Глупаво е треньорите да използват еднакви схеми за различни играчи“, е сред най-цитираните съвети, които дава на колегите си Гилбърт.

Димитър Василев, списание Biograph

Форум - Дискусия на живо