Животът на професионалния тенисист наглед изглежда като сбъдната мечта, но много от нас забравят да погледнат зад фасадата и да видят колко усилия всъщност коства, за да достигнеш до подобно ниво. Всеки състезател е извоювал настоящите си привилегии и определено нещата не се свеждат до многобройните пътувания и примамливи наградни фондове, а сега ще ви запознаем с историята на Михаил Кукушкин, който е един от най-добрите примери по въпроса и определено може да служи за вдъхновение в спортен и житейски план на всички нас.

Кукушкин е добре познат на тенис почитателите, изповядвайки стил с много плоски удари, и наглед икономичните му движения се оказват много ефективни и го извеждат до топ 40 на света и титлата на ATP надпреварата в Москва. Казахстанецът е сред най-постоянните играчи в Тура и може да отчая почти всеки един опонент със своята устойчивост в дългите размени, както и изключително непримирим характер. Тези качества обаче се формират по възможно най-неприятния начин, а ето какво разказва атлетът за ранните си години:

"Роден съм в руския град Волгоград, където редовно ми се налагаше да играя в празни плувни басейни и на дървените кортове на местния затвор. Отивах да тренирам в 6 сутринта, за да мога впоследствие да отида на училище, от което се прибирах вечер и отново хуквах да се упражнявам с ракетата. Нямахме никакви средства и условия, които да ми позволят нещо повече, само че баща ми влагаше всичко изкарано в мен и някакси успявах да напредвам.

След това дойдоха тийнейджърските години и нещата в спорта станаха сериозни. Аз нямах средствата, които да ми позволяват пътувания за юношеските турнири от Големия шлем и трябваше да се задоволя с регионални надпревари. Родителите ми жертваха от храна, дрехи и дори понякога сестра ми търпеше сериозни лишения, за да продължа да следвам мечтата си.

Започнах да пътувам на 17-годишна възраст напълно сам по различни състезания. Гледах да спестявам от всичко, като нямах личен транспорт и трябваше да деля стая с още няколко момчета. Баща ми ме беше снабдил с машина за наплитане на ракети, като така не ми се налагаше да ползвам специализирани услуги и разполагах само с една ракета, която даже не си бях избрал сам.

В началото допусках ранни загуби и знаех как няма да мога за известно време да продължа с пътуванията. Все пак продължавах да се подобрявам и намерих място в топ 100 още на 22 години. Подкрепата в Русия към мен обаче на практика я нямаше. Не можех да разчитам на никакви договори, снабдявах се сам с екипировка, изпитвах трудности с подготовката си от всякакъв аспект. Всичко това забави твърде много развитието ми и може би щях да бъда далеч по-успешен играч, ако имах възможността да се съревновавам на равни начала с другите талантливи деца.

Въпросното отношение ме накара да приема офертата за гражданство от страна на Казахстан, защото тази държава ми осигури всичко необходимо в крачката ми към следващото ниво. Започнах да работя с истински екип от професионалисти и там се превърнах в реален спортист. Дотогава просто знаех как да прехвърлям топката над мрежата, но изведнъж започнах сериозна работа по физическата ми подоготвка.

Мога да кажа, че в момента приемам Нур-Султан за мой роден дом, тъй като федерацията започна да развива спорта почти от нулата, докато сега има големи тенис клубове почти във всеки град. Децата наистина имат възможност да тренират пълноценно, като това ме прави невероятно щастлив и се опитвам да им служа за пример, защото човек може да постигне абсолютно всичко, вярвайки в собствените си възможности" - завършва световният номер 149.

Форум - Дискусия на живо